Сравнително младият белгийски пианист Ерик Ленини е познат на слушателите на Дуенде и Джаз+. До началото на последното десетилетие свързвахме името му най-вече с италианския саксофонист Стефано ди Батиста, гостувал в София с френския Национален джаз оркестър още в края на миналия век. Като лидер и композитор, Ленини започва да се изявява в последните години с трилогия, посветена на гласа, което не му пречи да се включва, заедно с басиста, с който го гледаме – Тома Брамри, и в проекти на звезди, като барабаниста Андре Чекарели и да издава за лейбъла на Паоло Фрезу, „Тук“ със сайдмените на Фрезу.
Концертът е част от фестивала „Джаз а ла Вилет“, където в сградата на Парижката филхармония свирят звезди като Маркъс Милър, Кени Гарет и Тони Алън. Там се провеждат и сезоните „Джаз във Филхармонията“, започнали именно с Ленини и Джо Ловано.
За удоволствието от камерите и режисурата на „Олео филмс“ вече е ставало дума, а за лиричните моменти, напомнящи ни за незабравимия Мишел Петручани (особено във второто парче, посветено на Оскар Петерсън, „Breakfast At Dawn“), всеки ще си ги изживее по своему. Заслужава внимание и Роки Гресе – още един млад представител на стара френска школа, вкарала китарата в джаза още преди 80 години – тази на т.н. „джаз мануш“ (цигански джаз). Смело можем да кажем, че албумът е свободна игра между пиано и китара – все пак, в по-младите си години Ленини свири със сънародника си, големия китарист Филип Катрин, а баща му е бил отявлен фен на Джанго Рейнхард. Но в ритмично отношение, освен мануш имаме афро, боса и малко поп-рок.
Целият нов албум “Six Strings Under” e в ротация в Дуенде и Джаз+.
