Не се наемам да сравнявам дуото Клаус Пайер-Ася Валчич с любимците ни Аня Лехнер-Дино Салуци, които ви представихме в Зала „България“ преди почти 15 години. Освен като удоволствие от същата комбинация акордеон/бандонеон-чело.
„Визия за двама – 10 години“ е заглавие подвеждащо и повеждащо. В повечето случаи звучат като едно цяло, единно е и внушението, и топлината, която излъчват, и висините, където ни пренасят. Класическият им бекграунд не спъва композиционните им полети, където нерядко сме понесени над импровизационни полета. Балканските ритмични завои на родената в Загреб Ася откриват нови хоризонти за клавишите на Клаус – също като тангото на Дино Салуци бе подхващано от лъка на Аня Лехнер.
Да, в десетгодишната си съвместна дейност, Клаус Пайер и Ася Валчич са свирили и Пиацола, и Стравински, и филмова музика – разбира се, в джаз-идиом, който и двамата избират пред виртуозността на концертиращи класици. Тя е работила под диригентството на Зубин Мета, срещат се с Клаус в „радио.стринг.квартет.виена“, като в момента тя е и член на триото на Ииро Рантала. От своя страна, Клаус Пайер изпробва различните звучности на акордеоните и бандонеоните си, като сега е премиерното му свирене със специално направения за него инструмент с името “Passion”.
Лично аз възприемам с известни резерви единствените „цитати“ – „почитания“ на освободените от „задължителните мечти“ музиканти – духът на Дебюси (в по-малка степен) и Моцарт инкогнито (прекалено предсказуем още в първите два такта) се губят между неназованите скрити нишки на едноименната композиция с лиричната си отнесеност и латино-американската експресия на предпоследното „Moving On”. Кодата („El alba“), всъщност е едно обещание за ново начало.
