Невписваща се в норми и стилови определения, още с появата си преди няколко години Ража Дабдуб привлече вниманието на публиката. Бунтарски дух съчeтанн с големи дози талант. Резултатът от всичко това е дебютният албум на Dead Man’s Hat „Emotional Shortcut“. Срещаме ви лидерката на бандата – Ража.
Кое беше нещото, което ви събра с останалите членове на групата? Как всъщност беше създадена Dead Man’s Hat?
Преди да създадем Dead Man’s Hat имах друга банда, с която свирихме кавър песни (Raja&The Band), научих много от този кратък опит и реших да започна да пиша авторска музика. След като написах „After Midnight” се запознах с Илияна на рожден ден и след това случайно попаднах на нейн пърформанс в „The Fridge”. Говорихме си за музика и решихме да пробваме да свирим заедно. Имахме две репетиции и вече бяхме на сцената на „София Диша“.
Петър Трифонов, който свири на китара, ме запозна с Боян Дечев от „Jin Monic”, защото имах нужда от китарист. Христо Михалков на баса го познавам от ученик, понеже беше в същия клас с малкия ми брат, но го срещнах по време на снимките на „After Midnight”. Не знаех, че ще е част от екипа. След тази среща го поканих да свири с нас, иначе Стефан Цеков е „най-новото“ попълнение на бандата, вече почти две години свири с нас.
Ако наречем Dead Man’s Hat алтернативна група, алтернатива на какво би искала да е тя?
Не харесвам думата „алтернативно“, но да кажем, че нашата музика е алтернативна на заседналия в гърлото алтернативен звук от 2001г. на българската „рок“ сцена.
Има ли групата вече оформено лице, или все още го търсите?
За албума със сигурност има оформено лице, но в момента мисля да му направя пластична операция, за да е с по-остри скули.
„Emotional Shortcut“ – защо се спряхте точно на това заглавие за първия си албум?
Измислих името на албума, мислейки, какво би описало най-точно всичките песни, които съм написала в него. Исках да е просто и същевременно значимо. Много банди представят първия си албум само с името на бандата, исках да изляза от тази рамка.
Моментът при записите на албума, който никога няма да забравиш?
Целият процес на записите беше много приятен и натоварен. Албумът е записан във Второ Студио на БНР, които са му и копродуценти. Тук искам да благодаря специално на Мая Райкова, която ни насърчаваше да записваме и организира всичките сесии. Много беше специално за мен да прекарвам толкова часове в радиото и да усетя неговия пулс. Да срещам всеки ден журналисти по големите му лабиринтни коридори и да бъда част от цялото.
Всички парчета от „Emotional Shortcut“ са на английски, бихте ли издали албум изцяло с песни на български?
Много хора ми говорят за това да пиша на български и да пея на български, защото ще стана по-популярна в България, което е така. Но аз все още не съм усетила този момент. Слушам основно музика, в която се пее на английски, тя ме вдъхновява. Също така погледът ми често излиза извън границата на държавата, в която живея.
Част от албума е и песента „Better Days”. Вярваш ли в идването на по-добрите дни за всички нас? Какво те крепи в трудните моменти?
Последните години, наближавайки „трийсетака“ някак страховете ми стават по-големи, но вярата в доброто, което сами създаваме с малки действия в ежедневието си, води към по-добрите дни, за които говоря в тази песен.
В общ план вярвам, че добрите дни идват, когато ние се насочваме към тях. Крепи ме музиката, любовта, семейството ми и моите приятели, котката ми… Обичайните неща. Китарата ми най-често.
