Младият френски пианист Лоран Кулондр бе част от ол-старс бенда, който почете Мишел Петручани на два пъти – през февруари на новата сцена до Париж, „Музикална Сена“ и през август на фестивала в Марсиак:
Там участието му бе по-скоро като заместник на органиста Еди Луис, с който Мишел бе концертирал и записал два албума. Малко след Марсиак излезе албумът му „С Мишел в мислите“, където той е в компанията на величие като Андре Чекарели на ударните и Жереми Брюйер на баса. Албум, в който освен заглавната авторска композиция, началната също е на Кулондр и го поставя сред обещаващите имена, чието развитие ще следим така, както правихме с откритието на Петручани и централна фигура в трибюта, Франк Авитабиле:
В горното видео от Марсиак виждаме виртуозните смени на регистрите, а в целия концерт, който звуча еднократно и в „Слънчев джаз+“, откривахме версатилността на Кулондр и като органист, и като пианист – най-вече в забързания ритъм на “She did it again”, направено като медли с “Take the A train”. Сходно е и изпълнението му в албума, където ни чакат немалко изненади, държа да отбележа – приятни.
Когато изходният материал е с неподражаем почерк, не можеш просто да го интерпретираш, особено, в опасна близост до оригинала. Това би било равнозначно на буквален литературен превод – нещо, което се избягва от добрите преводачи, които в доста случаи са и уважавани творци. Надяваме се, такова да е и бъдещето пред Лоран Кулондр. Защото замяната на пианото с органа в интрото, както и канона в темата на безспорния връх на Мишел, “Looking Up”, са само част от иновациите и загатват импровизатор с качества, равни на композиционните му.
И той, както самият Петручани в цялостното си творчество, дава превес на мелодичното начало („Michel on My Mind“), без да е чужд и на дяволския суинг, и на баладите за разбити сърца. Финалното „Шорининьо“ няма нужда от превод – светлата тъга може да бъде наречена просто блуз.
