В днешно време София е много по-голям град, отколкото преди години. Едновремешните схлупени къщи и криви улички на някогашните квартали „Ючбунар“ и „Банишора“ са заменени от съвременна градска среда. На този модерен градски фон изпъква вековната сграда на 43-то ОУ „Христо Смирненски“ – един от малкото автентични архитектурни паметници, които свидетелстват за миналото на града в район „Илинден“.
Главна фасада към бул. Сливница
Сградата е уникална със своята архитектура. Фасадите успешно съчетават български възрожденски елементи с класически архитектурни орнаменти, характерни за модерния в онези години стил „Сецесион“. Дълги години, за съжаление, тя губи своя облик, но сега това историческо училище очаква своя нов разцвет чрез пълната му реконструкция, която се осъществява от Столична община.
Училището има честта да носи имената на двама достойни творци и общественици Трайко Китанчев и Христо Смирненски. Основано през 1908 г. в период, когато Търновската конституция осигурява безплатно и задължително начално образование. Световният военен конфликт през второто десетилетие на ХХ век е първото сурово изпитание за младото училище. Тогава в него се настаняват френски и италиански войски, които са унищожили почти цялата мебелировка и книжен фонд. По-късно там се разполага и френска болница, а учебните занятия се местят в други училища в столицата.
До 1937 година сградата функционира като 4-то класно училище „Трайко Китанчев“ с 6, 8, а по-късно и с 12 паралелки. През учебната 1927/28 г. в училището се открива една група полудневна детска градина, която впоследствие се разраства в две. През 1937 г. 4-то класно училище се развива в пълно основно училище под името 22-ро софийско народно основно училище „Трайчо Китанчев“ с 11 паралелки начален курс и 6 паралелки среден курс.
Повече за историята на училището разказва неговия директор, Сергей Богачев.
С развитието на 43-то основно училище и увеличаващият се брой на ученици през годините рязко нараства необходимостта от втори корпус. Желанието на ръководството за това расте дълго време, докато не среща подкрепа в лицето на екипа на район „Илинден“. Така през 2018 година започва реконструкцията на вековната сграда, като реновацията се изпълнява по програма „Региони в растеж“.
С началото на очаквания ремонт става ясно, че постройката е в аварийно състояние, разграбена и с реална опасност да се самосрути. Любопитен факт е, че сградата е построена във време, когато не е бил измислен циментът и бетонът, но въпреки това желанието на администрацията на район „Илинден“ е сградата на училището да се възстанови максимално до автентичния й вид, след което да й бъде даден статут на паметник на културата.
Какви трудности срещат строителите и как ще изглежда сградата, след като бъде напълно възстановена? За това разказва арх. Димчо Тилев, проектант на реставрацията.
