Няма по-разпространена напитка в света от чая. Разбира се, погледнат в по-широк смисъл, като запарка на листенца от едноименното дърво и неговите производни, но и като локални особености от каркадето през лайката до матето. Нищо че самураите в 12 век са искали гостите на чаените им сбирки да различават истинския от другите тревни запарки.
Затова и плейлистът ни отразява до голяма степен както тези му изначални измерения, така и ритуалите и местата, които са му посветени. Сигурно не е случайно, че и в София една от сцените за джаз на живо е свързана с чая.
Родината на джаза не би била същата без Бостънското чаено парти (протестът на колонистите срещу новите такси върху внасяния от Източноиндийската компания китайски чай на територията на бъдещите САЩ). Не случайно потапянето през 1773 на 342-те бали чай в Бостънския залив от преоблечените като мохикани между 30 и 130 мъже се смята за начало на Американската революция.
Век и нещо по-късно събитието е „изсвирено“ от диксибенд и естествено е също част от подборката ни. Всъщност, обръщането на вкусовете към кафето са именно след Революцията, когато пиенето на чай не е било патриотично занимание.
Ако има английска традиция, възприемана по цял свят с респект, това е следобедният чай в пет, като чаят е само повод. Като пищност и символика, файв‘о‘клок няма нищо общо с японските чаени церемонии. Оказа се, че изобилстват компилации, които са им посветени, благодарение на нашествието на чилаута, дзен-практиките и глобализацията като най-обединяващ фактор.
В музикално отношение те са подобни на опитите на Джак Джезро във винената сфера, затова чисто познавателно също присъстват в селекцията ни.
И няколко думи за джаз-стандарта, с който започваме. Написан е през 1925 г., на следващата година е част от мюзикъл, превърнат четвърт век по-късно и във филм. За изпълнението си от 1939 г., Арт Тейтъм, три десетилетия след смъртта си (1956 г.) е включен в Залата на славата.
