Независимо от високо технологичните времена, в които живеем, интересът към книгите на хартия продължава да расте. Но какво е една книга без добра илюстрация?
През последните години сме свидетели на подновяване на интереса към илюстрираните книги, както от страна на издателите, така и от читателите.
Срещаме ви с Капка Кънева – един от изявените български илюстратори. Само преди дни тя завърши работа по последния си проект – книгата “Железния човек” на Тед Хюз.
Какво трябва да притежава една книга, за да те вдъхнови за работа?
Изпитвам потребност текстът да ме ангажира емоционално. Да ме вълнува и предизвиква. Не е задължително вълнението да е само положително – понякога и раздразнението върши работа, отключва образи, насочва ме към най-съответната форма и параметри на книжното тяло. Основното е да не ме оставя равнодушна. Като се замисля, същото важи и за хората – не те ли интригуват, как да пожелаеш да ги опознаеш, че и да преживеете нещо заедно?
Как протича при теб творческият процес, има ли точно определени стъпки? Позволяваш ли си повече полет на фантазията или се придържаш възможно най-близко до текста?
Не бих казала, че спазвам определена последователност. За съжаление често ми се случва да отлагам началото на работата по даден проект, докато крайният срок опасно наближи. Това ме напряга, но истината е, че ми е много по-трудно да работя “на порции”. Работната ми философия е по-скоро “петилетката – за четири дни”.
Колкото до предаността към текста, границата е тънка – случвало ми се е да съм толкова респектирана от дадено произведение, че да усещам, че не съм му на нивото. Въпреки това, сякаш най-много харесвам илюстрациите, които съм правила с леко сърце и авторите, които са ми давали възможността да се усещам свободна сред думите им.
Неизбежно ли е илюстраторът да стане поне за малко дете, когато работи по някоя детска книга?
За мен като художник е сякаш недостатъчно да се опитвам да се върна в своето детство – днешните деца са толкова различни от децата, които ние бяхме. Усещането ми е, че за да се доближи до малките читатели, илюстраторът е предизвикан да заживее в бъдещето си, независимо като възрастен или като дете.
Илюстрирала си детски книги на Силвия Плат и Марк Твен, как подходи при тези писатели?
Силвия Плат е позната у нас наистина най-вече с лириката си за възрастни, приказките от “Кухнята на госпожа Черешова” обаче тя пише с много обич и нежност за своите собствени деца. А Марк Твен винаги ще си остане за мен създателят на Том Сойер и Хък Фин. Техния свят исках да покажа на съвременните деца, когато работих по “Съвет към малките момичета”.
Всеки момент, предстои да излезе от печат “Железния човек” на Тед Хюз – книга, без аналог в досегашния ми опит. Авторът говори смело за големите и важни неща – мирът, гладът, всемирът, способността да се сближаваме, необходимостта да позволим на по-доброто свое “аз” да се прояви… Наистина голяма литература, която не снизхожда към най-малките, а дава повод на духа им да расте.
Започнаха ли българските издателства да отдават нужното значение на илюстрациите? Завръща ли се илюстрацията като неделима част от детската книга?
Издателите, на които сътруднича, са хора, чието разбиране за детската книга и книгата въобще съвпада с моето. Може да се каже, че имам късмета да работя не просто с поръчители, а с приятели и съмишленици. Целта ни е обща: стойностната литература да навлезе в света на най-малките и да се превърне в неделима част от него. Визуалното е един от най-мощните ни съюзници.
Освен на студенти преподаваш и на деца, имат ли интерес днешните деца към хартията, как успяваш да привлечеш вниманието им?
Наистина напоследък често участвам в творчески работилници с малки и още по-малки читатели. Вниманието им е живо и будно, а усетът им към хартията – удивителен. Всеки път си тръгвам, с усещането, че тази, която е научила нещо, съм аз.
Хартията остава твоята голяма любов, има ли още нейни тайни, които не си открила?
Несъмнено. И съм щастлива и благодарна, че е така.
