Знам, какво ще си кажете. Чувате реалити и ви се отщява да живеете, кожата ви настръхва, хващат ви летните алергии и не можете да си намерите място, затова сядате пред телевизора и гледате. Защото реалити телевизията работи. Тя е направена, за да привлича и да изкарва еснафското в хората. Естествено, че ще гледате Биг Брадър и ще цъкате с език – това му е идеята.
Но реалити форматите съвсем не се изчерпват с хора, затворени на едно място – било то в селски чифлик или изкуствена, напудрена къща. За да имаш реалити, трябва да нямаш сценарий и хората, които снимаш, да не играят никой друг освен себе си. В Америка това е индустрия, която прави милиарди на година и като навсякъде си има слабите и силните проекти.
Magic for humans (2018)
Улични магьосници под път и над път, но при Джъстин Уилман има нещо повече. Целта не е само да шокира зрителите си, но да използва шоковата ситуация, за да провери как се държим в определени социални сетинги.
Queer eye (2018)
На пръв поглед Queer eye е класическо мейковър шоу, в което взимаш грозното пате и до края на епизода то се е превърнало в красив, бял лебед. Нищо ново, нищо фрапиращо. В този проект, обаче, има и нещо повече – сблъсък на хора. Не в елементарния смисъл. Никой не се бие, но се борят стигми и се показват непопулярни, поне в България, гледни точки.
The final table (2018)
Ако обичате да гледате как се приготвя храна, която вероятно никога няма да опитате и да гледате състезания, и напрежението на другите, то The final table е вашето предаване. Кулинарно състезание, в което участниците са едни от на-добрите готвачи от 25 различни страни и са съдени от кулинарни легенди. Това не е „Мастър шеф“ и със сигурност не е „Кошмари в кухнята“, „The final table“ е Уимбълдън на кулинарните състезания.
