Името ѝ е Паноника – с буква повече от това на пеперудата, открита от баща ѝ в родните трансилвански земи на майка ѝ. По рождение фамилията ѝ е Ротшилд. По време на Съпротивата е част от радио-службата на Свободната френска армия на Де Гол. Но истинската ѝ слава започва от средата на 50-те като част от би-боп движението. И то каква част! Самата тя е пианист, но преди всичко е меценат и покровител на творци от ранга на Телониъс Монк и Чарли Паркър, който издъхва в дома ѝ. Подслонява ги в хотелските си апартаменти и ги изпраща с Бентлито си до клубовете, където все още тъмнокожите са в най-добрия случай наемни музиканти, въпреки звездния им блясък в очите на феновете. Да не говорим, че за силите на реда те са по-скоро отрепки, джонкита и за да ги спаси от преследвания, баронесата заявява, че откритата в колата на Монк трева е нейна и рискува 3 години затвор. Накрая купува Catsville – резиденция, където освен джаз-кетс (жаргон за джазмен) има и около 500 котки.
Всичко започва след като Паноника дьо Кьонигсвартер чува за пръв път Монк как изпълнява авторската си „Около полунощ“ и така отново и отново. В спомените си, тя разказва, че това е причината да изпусне самолета си за Мексико и никога повече да не се върне в дома при съпруга и семейството си. Но освен благодетел, „Ника“ е и активен участник в джаз-живота като пише за обложките на албумите и най-вече като прави в първата половина на 60-те поредица от 300 интервюта, придружени с полароидни снимки на всички познати джазмени с въпроса за трите най-важни за тях неща. Издадени са във Франция в 2006 под заглавието „Джазмените и трите им желания“. Работа, пари, мир и любов са сред най-срещаните желания. Майлз пише едно-единствено: „да бъда бял“.
В годината на смъртта ѝ – 1988 – тя се появява в документалния филм за монк на Клинт Ийстууд и образът ѝ е пресъздаден пак от него в игралния „Птицата“, посветен на Чарли Паркър. Плейлистът ни е съставен от парчета в нейна почит, написани от Монк, Хорас Силвър, Кени Кларк, Томи Фланаган – общият им брой е над 20 – и от изпълнения на някои от тях в специалния концерт в Берлинската филхармония „Паноника“, издаден от Зиги Лох с участието на европейски джазмени като пианиста Ииро Рантала и басиста Дан Берглунд (Е.С.Т.). Цял сезон в Париж се играе спектакъл в нейна чест с участието на сопраното Натали Десе, която в случая е само разказвач от името на баронесата:
Пра-племенницата Хана Ротшилд ѝ посвещава документален филм, „Светицата на би-бопа“. „Никой от роднините ми не бе говорил за нея две години преди да си отиде от белия свят“ – споделя тя във филма си. Да, тайните на Ротшилд са с една повече.
