Парфюмът и джазът са по-тясно свързани, отколкото предполага мъжката серия на една известна марка или едноименния фестивал във Франция. На използваните от парфюмерийните гиганти мелодии преди време посветихме нарочен плейлист. Още самото име джаз според една от най-достоверните теории идва от жасмина, с който са се парфюмирали момичетата във Френския квартал на Ню Орлийнс. “Do you want some jass?” е била обичайната им покана за посещение в заведението, където се е свирела музиката, която още не е имала име. А когато го е получила, първоначалният правопис е бил именно jass. Неслучайно един от най-хубавите албуми на Кийт Джарет, откъс от който слушаме и тук, се казва „Жасмин“.
Умелата работа със съставките и най-вече „фиксирането“ им – в парфюмерията чрез розовото масло, а в джаза чрез фийлинга прави един аромат незабравим като любима мелодия. И обратното – опитите за синтезиране на емоции в арома-музикотерапевтичните компилации доскучават и приспиват в предвидимия и най-вече привидния релакс. И като заговорихме за розово масло и джаз, един от първите авторски албуми на Корназов във Франция, събрал заслужените аплаузи на критиката, бе “Essence de rose”:
Плейлистът ни започва и завършва с музиката към два знакови филма, където парфюмът е всичко. В първия, преведен на български „Ухание в мрака“, слепецът се радва на живота чрез парфюмите на заобикалящите го жени. Във втория, по едноименния роман на Зюскинд, роденият с невероятен нюх герой е обсебен от създаването на идеалния парфюм, в който вгражда дъха на току-що убитите от него жени.
Няма стил с дуенде, където парфюмът да не присъства. От джаз-мануш с Джанго и братята Фере, през джаз-арабеските на Ануар Браем, Дафер Юсеф и Смадж до афро-кубинската и афро-бразилската чувствителност с Ибраим Ферер, Сезария Евора, Моника Салмасо и Адриана Калканьото. Класическите за парфюма и за джаза европейски дестинации Италия и Франция присъстват в импровизациите на Паоло Фрезу, Луи Склавис, Ан Пасео. Цитрусите в цвят не могат да бъдат описани, но могат да бъдат усетени във филмовата музика на гениите Мориконе и Льогран, но и на фламенкоси като Чано Домингес, Рафаел Рикени и маестро Енрике Моренте:
Какво е фиестата без парфюми и музика – мариачите са ги събрали отдавна в “Son tus perfumenes, mujer”. Каква по-точна есенция на разходката ни в света на сетивното.
