Какво е нужно на един музикант, за да бъде щастлив? Това ще научим от дебютния на албум на Илко Биров наречен “Happy”. В него, освен много мигове на щастие, има тъга, но и надежда. За интересуващите се от родната алтернативна сцена Илко е добре познат с многобройните си клубни и фестивални участия. Най-важната му изява, обаче, предстои.
На 9 май в Dada Cultural Bar той ще представи пред публика „Happy”. На сцената освен него ще излязат Иван Алексиев, Екатерина Иванова и Константин Кучев, а това значи само едно – голям купон! Нека видим как се чувства самият Илко, дни преди премиерата на албума.
Пътят на албума беше дълъг. Имаше ли моменти, в които беше пред отказване? Какво ти даваше сила да продължаваш напред?
Реално албумът се записа бързо. Oсновно имаше три целодневни сесии през декември месец и две през януари за записи, миксиране и мастериране. Благодарение на Недислав и Мелина всичко кликна и успяхме да запишем 11-те песни под един покрив.
Много дълго време този проект беше на stand by, защото имах неуспешни опити в няколко студийни пространства, но междувременно писах музика за реклами, имах турне в Италия, ко-композирах за театрална пиеса и продуцирах албум с музика за видео-игри.
Как се спря точно на тези парчета? Беше ли затруднен при селекцията?
Преди да започнат студийните сесии направих списък с всичките песни, които исках да са в албума. Повечето от тях са свирени пред публика много пъти и съответно са претърпели промени. Две са писани седмица преди записите.
Обичаш да изпълняваш Боб Дилън. Би ли го нарекъл един от твоите музикални бащи?
Когато започнах редовно да свиря извън стаята си (преди около 4 години) обичах да изпълнявам негови песни, защото първо тях се научих да свиря и пея. Чрез Дилън открих света на т.нар. Child Ballads, а и ми беше наистина приятно да стигам до публиката по този начин. С тези опити казвах, „ето музиката, която обичам“.
С времето разбрах, че свиренето на кавъри може да е патерица, защото е лесно да представяш нечий труд. Ползваш подкрепа, така да се каже, на нещо, което много хора смятат за добро. Всеки може да изсвири песен на Боб Дилън или Бъди Холи, но никой не може да напише твоя песен вместо теб.
Жива ли е все още бард културата в днешно време?
Думата бард идва от келтската дума за пътуващ музикант. В България съществува феноменът поет с китара, но не съм почитател нито на името, нито на традицията. А и пътуването на нашия поет с китара обикновено е до или от поредния фестивал. Струва ми се проблематично да наричаш поезия всеки текст с музика, който си съчинил. Но иначе да, тази култура съществува в днешно време и имам късмета да съм свирил с няколко съвременни бардове.
В записите на албума участват и твои приятели-музиканти. Сплотява ли музиката приятелствата?
Имам късмет, че познавам талантливи музиканти и те все още са съгласни да свирим заедно. Мисля, че музиката много лесно сплотява най-различни хора, защото автоматично създава за тях малка неформална общност. Преди да се усетиш – бум! Вече си говорите за B-sides, rarities, studio outtakes, инструменти, техники на записване и т.н. Понякога това е начало на приятелство.
Твоята рецепта за лично щастие?
Не съм открил все още такава.
Сам пишеш текстовете си. Идва ли отново времето на текстовете, които съдържат социални послания?
Текстовете с такова послание не си отиват, само се менят имената. Има артисти, които пишат социално и такива, които не го правят. Винаги има какво да се каже за едно общество (ако ще и да е само една дума). Но социалните послания са част от развлекателен продукт (музикалният продукт е такъв), чиято социална значимост съществува най-вече в исторически план като отпечатък на обществено настроение към големите на деня. Така в наши дни гледаме на протестните песни и движения от 60-те и 70-те, примерно.
Във връзка с концертната премиера на албума Happy на 9 май, в седмицата от 6 до 12 май ще можете да го слушате по три пъти дневно (от 00:00, 12:00 и 18:00ч.) в рубриката „Албум на седмицата“ на Пънк Джаз стрийма на Бинар.
