Когато „Иракере“ бяха в София, едно от първите неща, които попитах музикантите бе значението на името им. Те се спогледаха – по онова време, средата на 80-те, „сантерията“ беше тема-табу. Успокоиха ме, че въпреки привидната прилика с някое божество, на йоруба това значи растителност.
Неслучайно началото и краят на плейлиста са с Чучо Валдес и ремастеризирани негови и съвместни с „Иракере“ пиеси, започващи от върховното божество Обатала и свършващи с Йемая, която в някои превъплъщения може да е само богиня на водата, но в други (Йеманжа) си е направо Дева Мария.
Отново редуваме карибската с бразилската музикална интерпретация на сходните вярвания. Обатала съответства на Ошала, но последната дума на португалски като възклицание няма общо с кандомблето. То е просто съответствието на испанското ojala, което на свой ред идва от познатото ни инш‘алла‘ и затова не включваме едноименното парче на „Мадредеуш“. Но една друга дива, еднакво падаща си по Лисабон и Рио пее за Йеманжа – любимката ни Мелъди Гардо. Както и друга наша любимка, Фатумата Диауара (заедно с приятеля Роберто Фонсека – за неговите ориша – в следващия плейлист). Докато Дайме Аросена вече е и ремиксирана в почитта си към Елегуа.
Средата на плейлиста е посветена на Елегуа/Елегба, пратеникът на Обатала. При него стандартите са доста по-малко в сравнение с Йемая и всеки композитор, в случая – и пианист, представя собствения си поглед като негов своеобразен „проводник“ – от полу-мистичния Омар Соса до ефирния Харолд Лопес-Нуса.
