Когато един артист има ясна мечта и работи целенасочено, и упорито за сбъдването й, тя става реалност. Пейо Пеев е добре познато име за всички ценители на гъдуларското изкуство. И може би защото съчетава голям талант с природна скромност, неговото присъствие на сцената винаги остава ярки следи.
Пейо завършва музикалното училище „Филип Кутев“, след което Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Талантът му е високо оценен и той започва работа в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. В момента Пейо е един от солистите в Оркестъра за народна музика при БНР. Изтъкнатият ни гъдулар е обиколил стотици сцени и е един от малцината български музиканти свирили с „Ривърданс“. В началото на февруари той се върна от Ирландия след записи за новия проект на световноизвестното танцово шоу.
Как започна работата ти с „Ривърданс“? Какво е усещането да участваш в такъв спектакъл?
След като шоуто стартира през 1994г., в оркестъра е поканен Никола Паров, наш приятел, мултиинструменталист, сега живее в Будапеща. По-късно решават да дублират шоуто и едното остава в Европа, а другото на Бродуей. За eвропейския вариант канят виртуозният гъдулар Георги Петров и в периодът 1999-2000г. той ме пращаше да го замествам. Така попаднах в “Ривърданс”. Първите концерти трябваше да свиря с тях в Копенхаген и въпреки че знаех музиката наизуст и бях гледал на видеокасета шоуто, на живо беше потресаващо. Нещо, което не бях виждал до този момент. Невероятни картини, сцени, звук, изпълнение! Истински шоубизнес с огромен брой професионалисти (около 120 човека) в зали не по-малко от 5000 човека и продадени билети за година напред.
По какъв проект записвахте при сегашното ти гостуване?
Сега бяхме поканени от композиторът на шоуто Бил Уилън заедно с големия наш кавалджия Недялко Недялков за записи за нов диск на “Ривърданс” по случай 25 години от създаването на спектакъла, който ще се появи по-късно през годината.
Гъдулката все по-често започва да присъства в не един музикален проект. Забелязваш ли повишен интерес към нея през последните години? Можем ли да кажем, че е започнало нейното възраждане?
Това е факт! Има райони в България, където гъдулката си е на почит и там си я е имало и ще си я има. Появиха се други сцени, освен ансамблите и сватбите, където тя има място вече – клубове, етно групи и други. Не мисля, че има възраждане. Но пък се задават страхотни деца и може те да провокират по-голям интерес към инструмента.
Заедно с гъдуларката Христина Белева сте едни от най-разпознаваемите лица на този инструмент в страната. Би ли казал, че сте посланици на гъдулката и извън страната?
Просто с Христина може би сме най-активни в момента. Ние с нея сме част от Оркестъра за народна музика на БНР. И двамата записваме свои дискове, участваме в много проекти на колеги, в различни формации и когато работиш, това се отплаща. Ние не сме станали разпознаваеми за един ден. Много труд, постоянство, късмет и свестни хора около теб трябват, за да се развиваш правилно. Посланици точно не мисля, че сме. Доста хора преди нас са представили гъдулката на високо ниво. Сега ние двамата по-често се появяваме тук-там.
Как гледа на гъдулката публиката в чужбина? Къде все още буди най-голямо учудване?
С днешните информационни технологии не може лесно да се изненада публика. Голяма част от хората, които посещават концертите ни, знаят много за фолклора и за това, което правим ние самите. Може би някои не са виждали на живо, но с интернет информацията е на един пръст разстояние.
От кои гъдулари си се учил най-много?Съществува ли приемственост между поколенията? Имаш ли свои ученици?
Музикалното училище и Академията са местата, където трябва да учиш колкото можеш повече от различни майстори, за да си вземеш най-ценното за теб от всеки и да оформиш стила си, да си различен. Тук искам да спомена имената на Янко Петров, Минчо Недялков, Атанас Вълчев, Михаил Маринов, Нено Иванов, Димитър Лавчев, Георги Петров, Ангел Гаджев, Николай Паскалев, Добромир Велев, Христина Белева. От всеки от тях аз съм взел малко или повече.
Нашето поколение имаше и шансът да израсне в атмосферата на едни невероятни записи от 80-те години – плочите на Петър Ралчев, Георги Янев, Теодосий Спасов, Иво Папазов, колаборациите им с “Бели, зелени, червени”, както и много записи на сватбарски оркестри. Може би това много ни помогна. Приемственост между поколенията определено има. Ако ти не знаеш много неща от майсторите преди теб, няма да можеш да надградиш качествено.
От 2 години съм преподавател в АМТИИ “Асен Диамандиев” – Пловдив и от 10 години съм част от Лятната Академия “Огънят на Орфей” и имам наблюдение върху това какво се задава и как ще се развива гъдуларското изкуство. Далеч съм от мисълта, че ще науча аз някой да свири. Те си идват готови, аз само трябва да поошлайфам бисерчетата.
Ти си един от солистите в Оркестъра за народна музика при Българското национално радио. Какви възможности ти дава това?
Оркестърът за народна музика при Българското национално радио вероятно е бил детската мечта на голяма част от нас. За щастие, моите обикновено се сбъдват. Имаш възможност да свириш в най-добрия оркестър от такъв тип, да се учиш от най-добрите, да акомпанираш на всички големи легенди и настоящи и бъдещи звезди на народната ни музика. Да напишеш пиеси и да си ги чуеш и още куп екстри, които няма къде другаде да ти се случат.
Наскоро участва в благотворителен концерт в Лондон, разкажи ми повече за него.
Благотворителният концерт “Огънят на Орфей” в Лондон бе в престижната зала Cadogan Hall по идея на Българското училище “Боян Мага”. Фондация „Огънят на Орфей“ гр.Пловдив и Лондонски Български Хор се обединяват с изкуството на музиката, за да съберат средства за обучение и лечение на деца чрез музика. Концертът беше с участието на Бинка Добрева, Александър Райчев, Евгения Тагарева, Лондонски Български Хор и Китарен Ансамбъл ”Академика”- Академия за Музикално, Танцово и Изобразително изкуство, град Пловдив.
