Преди 100 години на 17 март в семейство на проповедник и църковна органистка се ражда Натаниъл Адамс Коул. Наречен по-късно „кралят“ („кинг“), той започва с бандата на по-големия си брат, басист. По-малкият, Фреди е жив и до ден-днешен и в плейлиста присъстват много парчета, в които заявява „това не е брат ми, това съм аз“.
В 1991, четвърт век след смъртта на Нат, дъщеря му Натали прави първия запомнящ се виртуален дует и обира доста Грами-та с „Unforgettable“. Сега, седмици преди юбилея, Грегъри Портър се отдава на сходно занимание със същата песен и с версията на Нат на „Момичето от Ипанема“ от предсмъртния му албум „L-O-V-E“. Е, не му се е получило като на Натали.
Радио и ТВ-водещ, Нат оставя спомена за човек, изпреварил времето си в политическо отношение. Заселва се в чисто бяло предградие на Ел Ей и реакцията на ку-клукс-клановците не допада много на съседите му. Нат ги успокоява, че пръв ще извика полицията, ако види нещо нередно. Вярно, вече са подпалили кръст пред къщата му. Чернокожите в Харлем го подозират, че е предал интересите им. Феновете на джаза – също, особено в последните години от живота му. Кубинците продължават да го обожават – не само, защото при неколкократните му гостувания е пял на родния им език:
Факт е, че и днес песните му са разпознаваеми, дори и тези, на които само е бил поредния изпълнител. Присъствието им в плейлиста в изпълнения на Майлз Дейвис и „Ролингстоунс“ е съпътствано от последните му посвещения на Джон Пицарели.
Нат, „незабравимият“ Коул – какво са 100 години, в които всичко е „L-O-V-E“.
