Предишният ни плейлист с версията на „Карузо“, изпята на испански от Ана Белен с припев от автора ѝ Лучо Дала е повод да си спомним и други подобни лингвистични попадения. Двуезичността в рамките на една песен е упражнение, обречено на успех, особено ако става дума за хит, който се представя пред чуждоезикова публика. Обикновено на сцената се качва местен артист, който преди това е репетирал. Понякога проектите са толкова убедителни, че излизат на сингли или са включвани в концертни албуми. Дори и да ги няма в спотифай, особено в последно време визуалното им присъствие в мрежата е не по-малко убедително.
За начало ето лидерката на „Ампараноя“ с версията на кубинския хит за трудния живот на каруцарите, малко след като Елиадес Очоа го е представил с гласа на Тумани Диабате в проекта „Афрокубизъм“ премиерно на фестивала „Мар де мусикас“ в Картахена. Но Ампаро Санчес не гради на гола поляна – доста преди нея „Кетама“ вече бяха включвали и Халед, и кората с гласа на Тумани Диабате в новото фламенко от края на Мовидата та до ден-днешен.
Горе-долу по същото време (началото на това десетилетие) Ана-Мария Йопек и Мино Синелу имат съвместни концерти, където креолският и полският звучат перфектно един до друг. Както често се случва, за да можете да се насладите на „Confians“ единствената възможност от дигиталните платформи е „Дуенде“. Поради ограниченията ни в подкаста, включваме не по-малко доброто ѝ присъствие до Стинг:
За сметка на това, Мино, когато гостува в Братислава прави същото парче в дуо с „бащата на словашкия джаз“ – Петер Липа, който пее на родния си език:
Японският удивително добре си пасва с босата – в плейлиста ни са примери с професионалните мултилингвисти от „Пинк Мартини„, които, честно казано, при срещата ни в Ла Рошел преди двайсет и няколко години ме разочароваха. Тогавашната им вокалистка Чайна Форбс си призна, че не знае, а и не я интересува какво пее, като представя парчетата на друг език, с каквито изобилстват шоу-програмите им.
Лила Даунс е сред изпълнителите, които не предлагат просто преводно куплетче при репризи като този на „Black Magic Woman“, а просто го изживяват като диалог на културите. Подобен е и случаят със Сезария Евора и „Petit pays“. А когато си роден в мултикултурна и мултиезична среда като Анди Паласио и неговите „Гарифуна колектив“, испанското заглавие и припев са най-естествени сред гарифунския текст. Подобно е и мястото на френския при малийците Салиф Кейта и Абиб Коате, но и при конгоанката Гасанджи и креолката Мелиса Лаво. Роденият в Камерун Ришар Бона има същия успешен подход във версията си на „Негра Томаса“ („Билонго“).
Разбира тук не включваме обикновените англоезични версии на самби и мамбо, нито испанските на френски шансони, още по-малко българските от времето на квотите за „западна“ музика. Но с удоволствие представяме без да се уморим Арканхел как пее „Лале ли си“ преди да вземе „Латино-Грами“ за цялостния си концертен албум с „Лалетата„, както наричахме помежду си Младите български гласове на проф. Георги Петков.
Както е ставало дума, още преди четвърт век Ре Лема и „София сингърс“ бяха на същата дължина на вълната, но явно бяха преварили времето си.
Сега не че е ежедневно явление, но изразяването на различни езици в рамките само на едно парче е доста повече от експеримент.
