Симфоничният оркестър на БНР започва 2019 г. с концерт на 18 януари в столичната зала „България“. Програмата, подбрана от гост-диригента Пламен Джуров, е пъстра и включва наистина стойностни произведения, достъпни и приятни за слушане, с любопитна история и собствено послание. Солистка е младата цигуларка Лия Петрова, която ще изпълни един от „вечните хитове“ на Моцарт. Ще прозвучи и знаково българско произведение, както и великолепен образец на Романтизма.
Подробности разказва проф. Джуров: „Винаги е удоволствие да се работи със СО на БНР – споделя той. – Понякога съжалявам, че не винаги публиката научава имената на прекрасните музиканти в състава. В културната ни среда те са добре познати като солисти или преподаватели, но не всички си дават сметка, че този оркестър е изграден от великолепни артисти. Позволих си да направя програма, която е по-сложна в стилово отношение. „Токата“ от Димитър Ненов – първата творба, която ще прозвучи, е много популярна. Създадена е за пиано. Интересно е, че за пръв път разполагаме с две различни оркестрации на българско произведение. Едната е от класика на българската музика Лазар Николов, другата, чиято премиера правим, е от Иван Стайков – най-младия ученик на Ненов.
Забележително е, че композиторът години е изпълнявал „Токатата“ по памет, преди да я запише на нотен лист. В пиесата личи „здравата конструкция“ на архитекта, който е и великолепен композитор и пианист. Известно е, че през 20-те години на м. в. Ненов завършва архитектура в Дрезден, през 30-те специализира в Италия и практикува тази професия известно време.
Второто произведение е Концерт № 5 на Моцарт ( създадено от гениалния композитор в тийнейджърска възраст). А солистката Лия Петрова е очарователно момиче, което шества по световните концертни зали. Всеки, който има шанс да общува с нея, ще бъде дарен със светлина, с надежда… Прекрасен представител на младото поколение.
Ще изпълним и популярната Симфония в ре минор от Цезар Франк – един от върховете на френския романтизъм. В тази творба има много фантазия – темброва и драматургична. Има чувственост и чувствителност едновременно. Велик органист и композитор на произведения за този инструмент, Франк като че ли е изпитал „недостатъчност“ и се е обърнал към симфоничния оркестър, за да използва всички възможности на човешкото дихание и чувствителност, за да покаже, много ярко и декларативно, скръб, съмнения, апотеоз, полета от отчаянието към надеждата… Това произведение би помогнало на днешния слушател, привикнал да възприема музиката като „звуков тапет“, да направи разлика между „заместителите“, с които сме обградени и истинските произведения на изкуството.“
„Тибор Варга“ (Швейцария), „Луи Шпор“ (Германия), „Вацлав Хумел“ (Хърватия) – това са само част от международните конкурси, на които Лия Петрова е лауреат. Да не забравяме и последното ѝ отличие – първа награда от „Карл Нилсен“ в Дания – един от най-големите цигулкови конкурси в света. Първите ѝ стъпки в музиката са на 4-годишна възраст, а на 5 изнася първия си концерт – на сцената на зала „България“, съпровождана от Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров.
Лия Петрова: „Свирили сме заедно през годините на безброй концерти, турнета. От проф. Джуров и „Солистите“ съм научила страшно много, споделили сме много хубави моменти. За мен те са като музикално семейство. Миналата година имахме голямо турне в Япония. Музиката е вид общуване и когато хората споделят толкова време на сцената, между тях се създават много здрави връзки. Учителите са много важна, основна, но не и единствена част от обучението на музиканта. Наистина, аз имам щастието да уча при прекрасни учители.
Евелина Арабаджиева, при която започнах и завърших НМУ „Любомир Пипков“, е много важна фигура в професионалното ми обучение. В момента завършвам поредното си висше образование при Антия Вайтхас в Hochschule für Musik “Hans Eisler”, Берлин. Учила съм също при Огюстен Дюме в Chapelle Musicale Reine Elisabeth – Белгия, – всички знаем какъв голям артист е той, също при Рено Капюсон. Когато човек споделя сцената с толкова големи музиканти, може да получи ценни уроци. Опитът и споделянето, обменът на идеи и енергии ми се струват точно толкова важни, колкото и целият процес на обучение.
Три пъти съм свирила с Марта Аргерих и това беше наистина изключително, запомнящо се преживяване. Освен че е наистина голям музикант и това изобщо не е необходимо да се повтаря, когато си на сцената с нея, разбираш за каква личност, за каква енергия става дума. Това e и нещото, което„заразява“ публиката, а не само фразата и красивият звук. Колкото до конкурсите – те са полезни, тъй като за кратко време подготвяш и много, и различни произведения. Това е реалността за всеки изпълнител. Конкурсите също са и „врата“ за реализация за нас, младите изпълнители, тъй като музиканти много, а концертни зали и възможности за изява – не чак толкова. Най-трудната победа? Мисля, че тя е в борбата със самия себе си, в това човек да остане абсолютно верен на същността си, въпреки модата и предпочитанията на другите. Да, може би това е най-трудната победа.„
