Каква ли ще е музиката след поколението Z, Я или Омега? Лабораторията за фундаментални науки Sony CSL в Париж дава един възможен отговор чрез създадените от изкуствен интелект „произведения на изкуството“. Едва ли е учудващо, че в родината на караокето виртуалната певица Хацуне Мико оглавява чартове и в триизмерен вид пее и танцува на сцена под аплаузите на тълпата:
Връзката математика-музика е установена преди векове. Още математикът Лайбниц я нарича „скритата страна на аритметиката“ за голям ужас на съвременника му Бах, който я приема единствено като възхвала на Бога.
Изследванията върху приложенията на изкуствения интелект в музиката са от края на първата половина на миналия век и не е учудващо, че в основата им е творчеството на същия Бах. По това време електрониката вече е част от разработвани нови инструменти и тепърва навлиза в писането на музика. През 1974 Пиер Булез създава IRCAM – Института за електро-акустични изследвания, където пет години по-късно Жан-Мишел Жар записва революционния за времето си Oxygène. Преди две години Жар участва в представянето на Mogees – още един от продуктите на института, позволяващ пресъздаването в музика на звуците от заобикалящите ни предмети:
Разбира се, тези – да ги наречем „ритуални действия“ – на артистите вече са част от магията на живия спектакъл, не на последно място и заради достъпната им цена. Но в Sony CSL далеч не са платонисти и музиката не е само „да дава душа на сърцето и криле на мисълта“, както си е мислил древногръцкият философ (и математик). Разработените от тях алгоритми засега подпомагат творческото писане на музика – според директора на лабораторията Франсоа Паше, „мелодичната страна липсва в съвременния songwriting”. Оставени без творческа намеса, могат и да компилират – в случая от творчеството на Бийтълс и други около 13000 партитури – Daddy’s Car, виртуалното парче а ла Fab Four (включително с ефекта на лентата, пусната на обратно през 1966 в Revolver).
Нещо, предсказано в началото на 50-те от гения Борис Виан – машина, която не само ще разпознава далеч не любимия му Моцарт, но и ще композира като него. Колкото до Mr Shadow – втория „хит“ на Sony CSL, може би той отговаря на вкуса на някои от по-възрастните си създатели, но не бих се обзаложил за този на поколението Z, Я или Омега – въпреки почти половинмилионната си аудитория.
P.S. Часове след публикацията ни, Financial Times разказа подобна история, свързана с производството на бира от изкуствен интелект. Нямаше как да не се замисля за още едно от „пророчествата“ на любимия Виан – пианоктейла (докато импровизираш джаз на пианото си, то ти забърква коктейли). Нищо вече не струва да се обединят алгоритмите на Sony CSL и Intelligentx.ai – остава само да гадаем кога ще можем да я точим директно от куулъра на някой усъвършенстван 3D принтер.
