Безспорно появата на албума „InFusion“ е едно от най-значимите музикални събития в страната през изминаващата 2018 г. Не само защото в него музикална енергия са обменили такива артисти като Теодосий Спасов, Иван Шопов, Ерик Трюфа, Димитър Бодуров, Гжех Пьотровски и още една редица от знакови музиканти. Проектът е доказателство, че в този все по-объркан и плашещ ни свят, музиката и приятелството могат да стоят над всичко. Нещо повече – те са способни да създават една среда, в която на първо място стои изкуството – в най-чистота му и открита форма.
Тази среда, разбира се, няма как да е пълноценна без своята визуална част. И тук идва ролята на визуалните артисти. За „InFusion“ това е Лора Шопова – творец със свой характерен почерк, който съм сигурен, че тепърва ще се развива.
Какво ти даде работата ти по „InFusion“? Беше ли предизвикателство за теб?
За мен “InFusion” е албум, който рисува както много далечни, така и много близки хоризонти. Той ме отвежда на едно пътешествие в дълбините на собствената ми душа, а същевременно и много извън нея. Разбира се, че беше предизвикателство. Искаше ми се да запазя интимната атмосфера на разговора между музикантите и чрез образа да създам среда, в която и публиката да се потопи и да стане едно цяло с преживяването.
Трудно ли да си в екип с такива големи музиканти? Каква беше атмосферата и енергията по време на вашата работа?
Усещането е много специално. Това са хора, за които много от общоприетите граници не съществуват и са отворени за новото и различното. През цялото време изпитвах свобода и подкрепа, в същото време се опитвах да почерпя от техния опит. Музикантите умеят да общуват помежду си, а големите музиканти като тях наистина знаят колко точно да кажат във всеки един момент, за да оставят място и за другия. Това беше и в основата на моята работа – да оставя място за най-важното, за музиката.
С Иван Шопов сте двойка в живота, това помага ли ви в творчески план?
Двамата с Иван сме голяма подкрепа един за друг във всеки един план. Редували са се много дни и нощи, в които единият работи по проект, а другият е до него и му съдейства с каквото може и обратното. Според мен това е най-важното за всяко едно партньорство – взаимността.
Какъв е подходът ти при изграждането на една визуална концепция, от какво се ръководиш и какви са етапите?
Подходът към всеки проект е много индивидуален. Когато е колаборативен проект, е най-важно да се набележат най-основните послания, които служат докрай за стабилна опора и концепция. Всеки от участниците споделя какво си представя и след това, в процеса на работа, отделните елементи се доразвиват и заживяват свой живот. Това е магията на творчеството – от нещо абстрактно създаваш друга абстракция. Резултатът често изненадва и теб самия, защото творчеството е процес, който те отвежда по нови пътища на нови места.
Би ли казала, че реалността, в която живеем, изисква повече социални послания от страна на визуалните артисти?
Ние сме бомбардирани от послания в ежедневието си и истината е, че често посланията, които достигат до всеки, зависят от собствената му готовност да ги допусне. Разбира се, че би ми се искало от своя страна, като артист, да говоря за това, което е важно за мен и това е да сме по-единни и обединени от идеята да създаваме качествен свят около себе си, с грижа към природата и средата, която ни заобикаля. Нека да мислим за повече от днес и утре, за повече от собственото си удобство и удоволствие и да си избираме каузи, които да удовлетворяват най-финото в душите ни.
Имаш ли свои учители във визуалното изкуство? Към кои върхове се стремиш?
Учителите, които имам, са много. В днешно време се усеща едно глобално желание да споделяш с другите това, което умееш добре и съм много щастлива да бъда родена и да се развивам именно сега. Преди всичко и на първо място ми се иска да пазя и развивам човешкото в себе си, а като творец мечтая да експериментирам със смесването на различни форми, да се колаборирам с много международни артисти, да участвам на големи съвременни фестивали и да участвам в развитието на средата в България.
Албумът има много минималистична корица, каква е историята на нейното създаване?
Историята зад корицата не е чак толкова минималистична, колкото е самата тя, но на кратко – всичко започва от името на албума “InFusion” (Вливане). То е отдавна предрешено от Теодосий и Иван и дълго захранвано от енергията, която те влагат и чувстват в съвместната си работа през последните години.
Когато албумът беше почти готов, Теодосий го слуша при едно от по-далечните си пътувания със самолет и се завърна с идеята за момента, в който два океана се срещат, но не се сливат. Това е много интересен и красив природен феномен, особено погледнат от високо. С Иван много искахме да открием български еквивалент на феномена и затова се обърнах с надежда към Александър Иванов, от когото се вдъхновявам вече дълги години. Той е фотограф и личност, която много уважавам за изключителната работа и за увековечаването на красотата на българската природа именно от високо.
Бяхме много щастливи и благодарни да открием при него романтичен кадър на ивицата, която се образува при срещата на Велека с Черно море. След като вече имахме основата, страхотният екип на “Fontfabric” запретна ръкави по дизайна на диска и създаде специален InFusion шрифт, с който идентичността на проекта стана напълно завършена.
Предстоят следващи представяния на „InFusion“ пред публика. В каква посока би искала да развиеш визията на проекта?
Иска ми се представянето винаги да бъде съобразено спрямо локацията, където се случва. Някои части ще се запазят, а някои ще бъдат съвсем различни. С наличните технологии има голям потенциал за множество експерименти и пътешествия.
Фотографии от представянето на албума: Константин Величков
