Проучване на една от големите британски хотелски вериги определи синия цвят като най-подходящ за спалнята. Асоциацията с морето и небето е повече от явна, успокояващият ефект върху организма преди заспиване – също.
Джони Митчъл стига горе-долу до същия извод още преди почти половин век и не случайно плейлистът ни, посветен на цветовете, гарантиращи свежо събуждане започва с джаз-версии на парчето й „Blue Motel Room“.
В своята почит към Чет Бейкър, Елиан Елиас преди пет години прави вокална версия на композицията на Роджърс и Харт от 1926 „Blue Room“. В интерес на истината, парчето става част от репертоара на Чет Бейкър в 1953 г. Преди това е било използвано в мюзикъла, за което е написано, но и във филми с Хъмфри Богарт (1946) и Кърк Дъглас (1950), горе-долу тогава (1948) е и изпято от Пери Комо. Изпълняват го също и гении като Ела Фицджералд (1957) и Майлз Дейвис (1951). Албуми със същото заглавие издават и Колдплей, и Мадлен Пейру, въпреки липсата на едноименно парче в тях.
Разбира се, има и други цветове, подходящи за добър сън. Преди да се спрем на тях, както и на непрепоръчителните, още няколко парчета по темата за хотелските стаи и техните цветове, римуващи с тъга или с небе. С Терез Монкалм (само в стрийма, парчето липсва в Спотифай) и Джино Паоли – оригиналът му от 60-те и превръщането му в началото на този век в джаз-пиеса с Данило Реа, Енрико Рава, Флавио Болтро, Роберто Гато и Розарио Бонакорсо. И с Анри Салвадор, чието завръщане по големите сцени на границата на двете хилядолетия е именно с албума “Chambre avec vue” (стая с гледка).
Познайникът ни Едмар Кастаньеда прави „Cuarto De Colores“, дало името и на албума му от 2005, и на версията, която афро-латинският оркестър на Артуро О‘Фарил прави с неговата арфа девет години по-късно. Вариации на тема стая записва и Ануар Браем в албума си от 2006.
Жълтият, сребристият, оранжевият и зеленият цвят също имат своите силни страни. И както се вижда – нелоши посветени им композиции. Сред тях са трите различни “Yellow Room” – на корейския пианист и композитор Лирума (Иирума), на италианския китарист Роберто Тола, работещ с Боб Минцер и Тим Колинс (вибрафон), както и току-що излезлият саундтрак на бразилския пианист и продуцент Едуардо Кейрос.
По-лежерно го дават със зелената си стая ню-ейдж филмовия композитор Уейн Грац и инди-бандата от Бъфало, Ню Йорк „Тинс“. Оранжева стая дава името на албуми на френския поетичен китарист Фаб‘М и на американския фолк-блусар Лео Котке. Варианти на големи или рустикални сребърни стаи дават чилаут-музикантите Кафе джаз делукс, с чието име май всичко е казано.
Сред цветовете за избягване са сивия, кафявия и виолетовия. Въпреки, че парчето на ирландския автор Демиън Райс “Grey Room” въобще не звучи депресарски. Както и двете сиви стаи на Джони Митчъл, с която започнахме.
И понеже най-важното е човекът, с който сме в спалнята, завършваме с дамските варианти на канцонетата на Джино Паоли – от Мина през 60-те до скорошния на Карла Бруни, с френски и италиански текст. Слушайте тук.
