Джазът в 21 век не би бил същият без етническите търсения на големите от втората половина на 20 век – от Дизи и Майлз, през Маклафлин и Гарбарек, до Трюфа и Гарсиа-Фонс. Навлизането на нови инструменти бе естествен процес, както съвместното музициране на творци с различни традиции, но сходен поглед.
Дафер Юсеф вкарва лауда в джаза заедно със сънародника си Ануар Брахем. Финесът при Дафер не е далеч от филигранността на Брахем. Но за разлика от него, импулсивността винаги го е отличавала. Било във флиртовете с електро-джаза от началото на кариерата му на границата на двата века, било в контрастността, по-скоро външна, с творци от Севера като Ейвин Аарсет, но и с арменския пианист Тигран Хамасян:
Следвайки една младежка мечта от времето, когато учи класическа музика във Виена, Дафер се готви дълго за потапянето си в индийската музика. След няколко концертни дуета с майстора на таблата Закир Хюсейн, Дафер се отправя към Бомбай, но не и преди да е осигурил един въздушен инструмент за идеята си.
Познатият ни не само от работата си с Ерик Трюфа Хюсню Селиндирджи прави с полета на кларинета си възможно най-причудливи небесни арабески, към които китарата на Ейвин Аарсет рисува хоризонти, достижими само във въображението ни. На моменти Дафер ни припомня, че е певец не само на висините, а и на земните преходности.
Заглавието „Sounds Of Mirrors“ като че ли казва всичко за албума. Сходните души се оглеждат една в друга, а за нас е само удоволствието от споделянето. И за да е по-продължително, една сюита от 4 части (обърнете внимание на третата част), продължава редуванията на ефирни настроения („Ruby Like Wine“) и омагьосващи ритми („Nasikabhushani (To Zakir)“. Мечтателната още от самото си начало („Humankind“), но и съдържателна в диалозите си (Хюсейн – Селиндирджи във финалната част на сюитата), музиката е любовна игра и пир за душата. Първо интегрално слушане тук:
