Син на един от основоположниците на електронната музика и дългогодишен негов сайдмен, Маркус Щокхаузен не спира търсенията си с Eternal voyage. От едноименната група са останали само концепцията за събиране на музиканти от различни култури, едно парче от първия албум (Morning breeze) и, разбира се, той, съпругата му Тара Боуман на кларинет и ливанският вокал на Раби Лахуд.
Когато заедно с Ференц Шнетбергер гостуваха на Джаз+, зад гърба му бяха електроакустичните години с баща му Карлхайнц, спейс-минимъла с Анджело Комисо и Дафер Юсеф, тромпетните пируети с френските братя Мутен и пианото на Антоан Ерве. Уърлд-фюжънът му залагаше по-скоро на виртуозността на съратниците, отколкото на колективната инвенция. Осем години по-късно на живо и с други музиканти в сходни интонации, Щокхаузен е в окото на урагана. Ситар и персийски сантур – по-скоро авангардни, отколкото традиционни – доразвиват възможностите, очертани напоследък с проектите и майсторските класове на Маркус в т.н. интуитивна музика.
А какво би било вечното пътешествие без интуицията?
