Вие, разбира се, познавате „Саграда фамилия“ от времето, когато не бе заобиколена от кранове и опасана от опашки. Разхождали сте се с Джак Никълсън и Мария Шнайдер покрай комините на „Ла Педрера“. Играли сте с детето си в Парка Гуел. Но може би не сте и предполагали – като мен – как преди да се появи всичко това в родната му Барселона, Антони Гауди е оставил един дворец в Комияс, в Кантабрия, до Атлантика. Името му е „Ел Капричо“ и конотацията с музикалния термин капричио е откриваема почти във всяко негово кътче.
Водно конче-китарист и кос-пианистВъпрос на връзки, както бихме казали днес. Поръчката му е дадена от близък приятел на фамилията Гуел, която не се колебае да го препоръча. Максимо Диас де Кихано е името му, а в Испания такива като него ги наричат „индианци“. Това са направилите състояние в Америките, които се връщат да го харчат в родината си. И за да им разпознават дворците отдалеч, садят палми пред входовете им. Е, на него Гауди му „посажда“ цяла кула, наподобяваща модните ориенталски по онова време силуети.
Част от балкона-пейкаГауди няма до този момент поръчка за дом – работил е по декоративни елементи за паркове (Сиудадела) и площади (Реял, Палау), фасади на храмове (Монсерат, Сан Андреу, Тарагона). Но още с първия ни поглед към „Капричиото“, като че ли се открива цялото бъдещо богатство на идеи и форми. Не само заради символичния подбор на слънчогледите като основен елемент на украсата, предхождащи бъдещите му флиртове с природните форми.
Слънчогледено е и разположението на стаите – от източната спалня и прилепената баня, през южната кухня и трапезария, до западния салон – гостна с пиано и вградени в балконите пейки.
Заради музикалния вкус на бъдещия собственик, Гауди вплита песенни мотиви както в стъклописите в банята, така и с тубуларни камбанки в механизмите за вдигане и спускане на прозорците в гостната.
Изкуството е креативност – навсякъде и във всичко. Това е Гауди.Мебелировката е с форми, взаимствани от растителността, декоративните решетки и други орнаменти – също. Паркът около двореца е един от малкото, дело на самия Гауди. За оражерията и функцията й на отоплително тяло през студените зимни кантабрийски вечери може да се говори като за предшественик на т.н. „умни (интелигентни, екологични и т.н.)“ сгради.
Оранжерията като част от отоплителната система на къщатаНо както всеки каприз, и този има странна съдба. По-малко от седмица, след като се нанася у дома си, дори още преди да е направил първия бал в бленувания музикален салон, Максимо се отправя на последното си пътешествие, този път без връщане назад.
Капричиото се ползва дълго време от сестра му, после е превърнато в моден ресторант, а от няколко години е отворен за посещения като музей на Гауди с богата музикална и културна програма през лятото. Затова и не бях изненадан, че в двора ни посрещна музика, с която Борис Виан би изпълнявал на тромпета си в акомпанимент на пианоктейла в къщата от „Пяната на дните“.
Музикалният салон отвънЗатова и нарочният плейлист за случая включва капричи в джаз-версии и за финал – така близкия на Виан Майлз Дейвис.
