Замисляли ли сте се колко от продуктите, с които са претрупани магазините, отиват директно в кошчето? Прогнозите на учените са, че хранителните отпадъци в световен мащаб може да се увеличат с една трета до 2030 г.
Според изследване на „Бостън кънсълтинг груп“ се очаква голяма криза, тъй като до този момент количеството храна, изхвърляна годишно, достига 1.6 млрд. тона и е на стойност 1.2 трлн. долара. През 2030 г. това количество ще надминава 2 млрд. тона, а цената й ще достигне 1.5 трлн. долара. Изнесените данни звучат още по-стряскащо на фона на броя на гладуващите. Ежегодно глaд в eднa или дpyгa cтeпeн изпитвaт oĸoлo 815 милиoнa дyши, или 11% oт нaceлeниeтo нa cвeтa.
Има хора, обаче, които с примера и действията си се противопоставят на негативните тенденции. През 2014 г. в Лийдс англичанинът Адам Смит за десет месеца нахрани над 10 000 души, употребявайки 20 тона неизползвана от супермаркетите храна.
Акцията му предизвика бурни обществени реакции на одобрение и доведе до основаването на световното движение „The Real Junk Food Project“. Великобритания е държавата с най-висок процент „хранителна инфлация“ в света – 47%. За сравнение САЩ е с 30.4%, Германия с 22.1%, а Франция – 16.7%.
Идеята на Смит дошла, докато бил готвач в Австралия. Той работел денонощно и успял да се издигне до главен готвач с висока заплата. За да удължи визата си, трябвало да работи няколко месеца във ферма.
Един ден видял, че местен фермер получил доставка от цял тон тиквички, съвсем пресни, с които нахранил прасетата си. „Защо не дадете това на нуждаещите се?”, попитал Смит. „Защото не разполагам със средства за логистика, за да го изпратя там, където е нужно”, отговорил фермерът. „В този момент ми хрумна какво да правя”, споделя създателят на проекта.
Смит се завърнал в Обединеното кралство и създал в Армли, западен квартал на Лийдс, първото джънк фуд кафене, като често отскачал до супермаркетите, за да събира отпадъчна храна. През първите две години и половина, през които се родил и синът му, той не получавал дори заплата. Живеел с 92 паунда седмично от данъчни кредити. И въпреки че убедил много от супермаркетите да работят с него, той все още се ядосва от това, което вижда, че правят.
„Отегчен съм до смърт от медиите и супермаркетите, които казват, че вината е в потребителите. Те нямат нищо общо с това. Ние не желаем пренасищането на супермаркетите, където се продава храна 24 часа в денонощието и ни манипулират да купуваме повече, отколкото ни е необходимо.”
Адам категорично се обявява „за“ промяна в закона, която да спре изхвърлянето на промишлени количества храна, основно от супермаркетите, докато хора по света гладуват.
Стратегията на Смит е ястията да нямат определена цена, а да се заплащат от нуждаещите се на принципа „плати толкова, колкото прецениш“. По този начин се позволява на купувачите да дадат сума по възможностите си. В случай, че решат, може и вместо това да помогнат с измиването на съдовете след храненето.
„В повечето от случаите взимаме храна от контейнерите с отпадъчна храна на супермаркетите, ако се налага. Наблюдаваме ги как я изхвърлят, след това отиваме 10 минути по-късно и я взимаме. Над 90% от „отпадъците“ са в перфектно състояние“, споделя Адам.
Три години след старта на проекта основателят му има поводи за гордост. „Разполагаме със склад от 6 000 кв. м в Лийдс, където задържаме между два и десет тона храна на ден. Просто да полудееш. Има около 125 джънк фуд кафенета по света, които са ангажирани с проекта и предлагат „отпадъчна“ храна. Ще отворим 16 и в Америка“, хвали се англичанинът.
Ако влезем в един такъв склад, ще видим планина от храни. Сладкиши от „Маркс енд Спенсър” и шоколадови бонбони „Фереро Роше”, касетки с грозде и домати, скъпи чипсове, буркани с маслини, нетрайни храни с изтекъл срок на годност, бутилки с вода, десетки найлонови торби за смет, пълни с хляб.
Кейт Анал, оперативен мениджър на проекта, споделя, че супермаркетите произвеждат твърде много хляб и после изхвърлят твърде много от него. Тя определя това като ”проклятието на нашия живот”.
Има франзели и багети, гевреци и кроасани, хляб с маково семе, пълнозърнест хляб, чабата и нарязан на филии бял хляб. В магазините се опитват да произведат колкото се може повече видове и количество хляб, но не успяват да реализират продукцията.
Анал посочва един ван и казва, че в рамките на един ден е бил товарен два пъти с отпадъчна храна, сред която имало 22 кутии със зеленчуци и плодове от „Морисънс“. Всичко това е отлична храна, която, ако не беше спасена, щеше да гние на дъното на някоя кофа за смет. Кейт дава за пример банани с изтекъл срок на годност, но в перфектно състояние.
Когато разбереш колко много храна се изхвърля от шепа супермаркети в един средно голям британски град, ти се отварят очите. Лийдс е само началото. На национално ниво Смит и съидейниците му вече са сключили сделки с няколко вериги супермаркети – „Сейнсбъри“, „Морисънс“, „Окадо“. Храната е там и е готова да бъде взета и използвана в кухнята.
Не е трудно да се осъществи една благородна мисия, когато всички замесени в нея гледат в една посока.
