Питайте един от неговите „Папи“ – Сър Пол Макартни. Отговорът ще е „не“. Питайте заклетите фенове на „Бийтълс“ – отговорът ще е „още след като се разпаднаха“. Както винаги, истината е по средата. По-скоро е отживелица, с която по навик не ни се иска да се разделяме. Заради хора, които сме харесвали – повече, като Джон, или по-малко, като Пол.
С малки изключения, албумът е слушаем, някои неща няма как да не ни напомнят от Джон версия лайт („People Want Peace“), до „Дайър Стрейтс“ (”Who Cares“). Други са обезоръжаващи с простотата и хармониите си („Confidante“). Като че ли Пол се е старал да има от всичко за всеки – нещо, което винаги му се е отдавало. Да е любезен, макар и сдържан. И да изглежда искрен в желанието си да доставя радост („ Happy With You“).
За съжаление, парчето, което поне заради заглавието ми се щеше да вкарам в стрийма („Back In Brazil“) е от програмираните претенции. Те имат толкова общо с темата, колкото някои от младите колаборатори на Пол с времето, когато той бе млад. Но въпреки всичко ни се ще това да не е лебедовата му песен и да заявим скромната си критичност като част от респекта към големия творец.
Албумът можете да слушате тук. А за отрицателния отговор на заглавието е достатъчно да видим участието на Пол тук:
Няма защо да се заблуждаваме, докато Пол е жив, и попът, и духът на 60-те ще са живи.
