Когато след петнайсет години фламенко-пианистът от Кадис Чано Домингес (един от кръстниците на Джаз+) и басистът от Памплона Хавиер Колина (чест гост на Дуенде) се събират отново в Аудиторио де ла мусика в Мадрид, резултатът е предварително известен. Джазът и фламенкото отдавна са едно – и до голяма степен благодарение на тях двамата. Репертоарът го отразява напълно: стандарти като You the night and the music (във фламенко-ритъма на тангийос), You must believe in spring (пор тангос) или We will meet again са съчетани с авторски прочит на вдъхновители като Чик Кърия (Para Chick) и Майлз Дейвис (Serpent’s tooth). Фламенкото в някои от разновидностите му е не по-малко застъпено с авторските Habanera de la habanera (Чано) и Luces de la fragua (Колина). Не е изненада и двойната почит към маестрото Пако де Лусия – една след друга са нанизани перлите му Cancion de amor и Ziryab.
Но за да бъда честен, нещо в този проект ми липсва. Не е щедростта, с която се раздават музикантите, нито автентичният им подход. Улегнали и зрели, уверени и съвършени, като че ли спокойствието доминира над дуендето. Дано да не съм прав, защото фламенко-поговорката твърди, че заспалите рачета ги отнася течението. А те не са такива – вижте ги само как репетират:
