За разлика от нашите диви, Елина Дюни е отдавна в каталога на ЕСМ, „най-добрата музика след тишината“. Вярно, Добринка Табакова е не по-малко красива и талантлива и също е издавана от лейбъла на Манфред Ейхер, но като съвременен композитор. Е, и Елина е включила свое парче на английски в последната си продукция “Partir” (букв. „Да тръгнеш“). Инфинитивът може да е и мечтателен – образът ѝ на фона на Адриатика е по-скоро връщане към изначалната минималистичност в цвят на издателството, почти загърбен от черно-белите илюстрации в последните години.
Цветовете и световете, представени с финес и проникновение от Дюни тръгват от Армения, минават през Западните Балкани, Италия, Ал Андалус и Атлантика, преди да се насочат към Скандинавия с финална точка в немскоговоряща Швейцария, където Дюни е установена отдавна. От големите артисти като Модуньо и Брел далеч не са взети най-известните им песни, което е още един плюс в подборката, а и в разгръщането на интерпретаторския потенциал на Дюни на 9 езика (без да включваме диалектите на албанския, с благодарности към превода на Ани Капитанова).
Настроението е унасящо, отношението – с респект, удоволствието – споделено. Пътуването е от мъката до радостта, от това, с което се разделяме – понякога с мъка – за да стигнем до неизвестното, неочакваното ни аз, както споделя тя в краткия документален филм за албума: