Наричахме я просто „мацката на Матиа Бадзар“. Беше по времето, когато в зала „Универсиада“ откривахме лазерните ефекти, а във Френската гимназия на почит бе арт-вълната, която Антонела Руджеро олицетворяваше. Нямахме си представа, че е завършила оперно пеене и сигурно щяхме да се учудим повече, отколкото ако някой би пророкувал, че след време всеки от нас ще може да си позволи поне лоукост Vacanze Romane – името на една от известните песни на Матиа Бадзар.
Антонела напуска групата още през 1989-а за да се отдаде на знаменателни концерти с вдъхновен от класиката репертоар. Гласът ѝ си остава все така завладяващ, акомпаниментът – от минималистичен до оркестрален, сценичното присъствие – импозантно. Сакралната тематика не е профанизирана, но е далеч от преекспонираното общение с небесното. Антонела си позволява дори в проекти като “Sacrarmonia” да вмъква не по-малко вечни, но за сметка на това доста приземени теми. На концертите ѝ в катедралите на Соренто (2014) това е “Summertime” на Гершуин, а във Волтера (2015) – хитовата “Vacanze Romane”. В албума и в някои от бисовете пък е кубинската “Guantanamera”.
Освен оттам, в плейлиста включваме откъси от „Cattedrali” (2015) и „La vita imprevedibile delle canzoni“ (2016), където само с пиано-акомпанимент пренася неочаквано вокалните си пируети от „Aristocratica“ и „Elettrochoc“ в сферата на най-доброто от камерната музика в последните векове.
Ето какво споделя Антонела за избора си да се раздели със света, ръководен от бизнес-механизмите: „Чувствам се свободна от ограничения и схеми. За мен природата е Бог.“
Дава си сметка, че не винаги нещата, които прави, я правят щастлива. Разбира се, има и изключения, като благодарността от Папа Йоан Павел Втори след като пее пред него в последните му месеци.
Защо ли не сме учудени? Катедралите всъщност не са ли изваяна от камък и стъклописи музика?
