За никого не е тайна, че големите компании имат голям пръст в политиката. Представете си какво щеше да стане, ако и стартъпите имаха подобно влияние. Или поне тези с ясни и оригинални идеи, събрали капитала си чрез Kикстартер или подобна платформа.
Е, нещо подобно е на път да причини допълнителни главоболия на испанския премиер Мариано Рахой. Като в момента същата тази болката е несравнимо по-голяма за Карлес Пучдемон и присъдружниците му. Защото е болка от собствените им камъни върху собствените им глави.
Хуморът на създадената преди години гражданска платформа Bcnisnotcat (Барселона не е Каталуния) порази Испания (и не само) с регистрираната в нарочната платформа change.org подписка за независимост от Каталуния на двете области, гласували за оставането в Испания и в ЕС. От началните им букви – ТАрагона и БАРселона се роди концепцията за Табарния, която по идеята на своите създатели трябва да получи същия статут като останалите испански автономни области. Навръх Стефановден петицията до парламентарните групи в Кортесите бе събрала за няколко часа 50 000 гласа, а към момента на писането на това БинарНо те вече надхвърлят 172 750.
В аргументациите, изложени от всеки подписал, а и от победителите във вота от Сиудаданос, които първоначално уж се бяха дистанцирали, преобладава едно-единствено желание – сътвореният от Пучдемон демонски план за разделение на каталунците да се обърне срещу него. Табарния вече има собствено знаме и фланелки на футболния си отбор, а много от слоганите на индепендентистите са окарикатурени:
Коментарите цитират квебекския пример – ако теоретично Квебек иска отделяне, по същият начин всяка част от Квебек може да поиска отделяне от самия Квебек. Не е излишно да напомним, че подобна възможност за самостоятелност се дава и на последната къща в Лихтенщайн.
Е, засега няма големи шансове Табарния да влезе от виртуалната реалност в реалната политика. Но със сигурност, ако бях лихтенщайнец, щях да се замисля дали да не се еманципирам като къща от столичната община и да не се присъединя към Табарния.