Прекрасен свят с мръсни войни. Като че ли времето на 1967-а се е върнало. Току-що излезе нова джаз-версия на хита на Чеслав Ниемен от същата 67-а – Dziwny jest ten swiat. Четири години по-късно Паша Христова печели международния конкурс на фестивала в полския град Сопот с превод на същата песен.
Заслушайте се в текста. Не ви ли напомня за излезлата отново през същата 1967-а „лебедова песен“ на Луи „Сачмо“ Армстронг What a Wonderful World, на която малко преди смъртта си той добавя речитативно интро. Същата версия е използвана от къщата-музей на Луи Армстронг в Корона (Куинс, Ню Йорк), която кани посетителите си от цял свят да отбележат юбилея, пеейки с него:
Масовите представи свързват песента с филма „Добро утро Виетнам“ – реализиран две десетилетия по-късно. Наистина, в САЩ тя не става хит заради, колкото и странно да звучи, издателите от АВС. Те отказват оркестров акомпанимент, а хонорарът на Луи е смешната сума от… 250$. Причината – антивоенният текст, заради който всъщност Армстронг се съгласява да изпее малко сладникавата мелодия, отхвърлена преди това от Тони Бенет.
В родината си той едва достига до последното място в шлагерната листа, но за сметка на това във Великобритания и Ирландия измества Бийтълс от дългоседмичното им лидерство (нали помните, скоро чествахме юбилея на „Сарджънт Пепър„). Световната слава идва чак десет години по-късно – песента е част от сериала на Би Би Си „Пътеводител на галактическия стопаджия“ и чак след десетилетие е включена и като саундтрак в „Добро утро, Виетнам“. Почти двайсет години по-късно анимационната серия „Мадагаскар“ също я използва, което е добър знак за нейната дълговечност и послание, особено към детската публика. Оттогава и доста изпълнители (включително и класически) я включват в нарочните си коледни албуми – включвал съм я в плейлиста на Нилс Ландгрен.
Сега ще оценим и разностилови версии – от Ди Ди Бриджуотър (Dee Dee’s Feathers), през гласовете на Марк Нофлър и Ник Кейв, софт инструменталите на Туутс Тилеманс, Маню Дибанго и китарното дуо О&Р, до кората и вокала на Аблайе Сисоко от концерта за „Репортери без граници“, завършвайки със свободната фламенко адаптация на Хосе Мерсе. И всеки ще прецени след половин век дали светът е станал по-прекрасен.
