Благодаря на всички, които по един или друг начин дадоха да се разбере, че ценят старото злато, каквото е Томата. Сигурно защото самият той е ценител и преди всичко позитивен в отношението си към успеха на другите. Друг мой стар приятел, художникът Кольо Манев с прраво преформулира старата поговорка в „Приятел в радост се познава“. Затова сега, ровейки се в архивите ни (от Томи съм се учил и на това да архивирам всеки запис с интервю и предаване извън рутината) попаднах на две негови предавания, посветени на концерти на Джаз+ от 2006.
В едното е част от разговора ни с ДиДи Бриджуотър преди първия й концерт тук. Години по-късно явно взаимното ни харесване бе толкова силно, че повторихме с малийския й проект.
В другото предаване слушаме музика и си говорим за завършилия втори Джаzz+ фестивал. Линкът тук е от края на 2011 – представяне на една от последните колаборации на едно от нашите открития, Силвия Перес – тогава с неизвестните Лас Мигас, сега звезда до колоса Хавиер Колина. Да казвам ли, че Томи още тогава безрезервно застана зад нашия избор, който в момента е и част от ежедневния плейлист на Дуенде в Бинар.
