Десет от над 25-те ми последни години като радиоводещ задавах на гостите си въпроса наистина ли вярват, че музиката е универсален език. Предаването беше „Разкажи се“ и хора, несвързани с музиката, говореха за себе си, работата и света чрез мелодиите, които бяха маркирали важните моменти в живота им. Повечето се опитваха да докажат универсалния характер на музиката.
Наскоро попаднах на изследване на немския неврофизик Томас Фриц. Той доказваше, че независимо от контекста, хората изпитват при слушане на музика три основни емоции: радост, тъга или страх. На тях ще са посветени и нашите три последователски кураторски плейлиста.
Проучването на д-р Фриц е правено през 2005 г. сред африканско планинско племе – мафаси – на които се пуска различна музика, като едновременно с това се показват различни лица, на които те са разпознали едно от трите състояния. Музиката е европейска, парчетата са четирийсетина, откъсите продължават максимум 15 секунди.
Резултатът – 60% от пиесите в бързо темпо се асоциират с радост, а половината от бавните – с тъга или страх. И това от хора, които нямат понятие от гамата – при тях нотите са само 5. Но това значи ли, че музиката е наистина универсален език?
Симха Аром е друг учен, със смесен френско-израелски произход, който след работата си сред пигмеите акаси свидетелства, че те са му признали, че уважават и музиката на Бах, и джаза, но те не им говорят нищо. Тогава?
В три последователни седмици ви предизвикваме да си отговорите на въпроса отговарят ли емоциите ви на музиката, която претендира, че ги отразява:
Първият плейлист има в основата си канадския The Happiness Project от 2009-а. Чарлз Спиърин записва разговори на свои съседи – пиесите им носят техните имена – в моменти на щастие и свободно импровизира с музикантите си върху тях. А за да си представите какво е да разказваш за щастие с музиката си ако си тибетски бард, живеещ в Ню Йорк, сме включили и Юнгчен Ламо с парчето Happiness Is. Като контрапункт – Арт Блеки, Кал Чейдър с Монго Сантамария и Бебо Бест. Без да забравяме джаз-версията на познатата ни от Бийтълс Happiness Is A Warm Gun. И разбира се, бразилската класика A Felicidade (tristeza nao tem fin, felicidade si) – за това как тъгата няма край, за разлика от щастието. Така ли е и за вас?
