Малко преди да си отиде, кучето ми ме гледаше и дори не полайваше за сбогом. Съжалявах, че нямам способностите на д-р Дулитъл да говоря с него. Разбирах всичко и не разбирах нищо. Вече се бяха появили първите японски преводачи от кучешки и котешки, а аз нямаше как да му кажа колко го обичам и колко ми е мъчно.
Сега, когато още не съм решил да взема ли второ, чета за напредъка в изкуствения интелект и възможностите, които дава т.н. machine learning за самоусъвършенстване на кучешките речници/разговорници/преводни устройства. За по-младите ще поясня, че разговорниците бяха смешни и практически безполезни книжчици с транскрибирани готови фрази на чужд език, с които да се оправяте в непозната среда. Някои от пиесите на абсурда (Плешивата певица) следваха подобни опити за комуникация и имаха по-голям успех.
На какво ниво са в момента сериозните научни изследвания и откъде започва футуроложкият маркетинг на Амазон, предвиждащ до десетилетие въвеждането на превод от и на кучешки?
Сериозните изследователи като родения в Китай и живеещ в САЩ Кон Слободчиков имат 30-годишни наблюдения върху прерийните кучета, които всъщност са вид мармоти. В книгите си и в сайта си Слободчиков разказва за уникалната комуникативност между тези гризачи, надминаваща по сложност тази сред приматите и делфините. В клипа му ще се уверите как те не само различават койот от домашно куче и си го съобщават, но също и как определят наблюдаващия ги човек според цвета на дрехите и размерите на тялото:
Дискусията за реалните възможности на подобен уред обаче тепърва набира контрааргументи.
Психологът в Портсмутския университет Юлиане Камински, цитирана от „Гардиън“, не намира достатъчно основания да се говори за вербална структура на кучешкия език при наличието на достатъчно добре анализирана невербална комуникация, като например дали опашката е завъртяна надясно (радост) или наляво (тревожно очакване). Дори показаните снимки на кучета на деца и на хора с малък опит рискуват недобра интерпретация. В подобен случай преводачът просто би предупредил ползвателя му – ако е новак в общуването си с куче – да се или да не се доверява на това, което си мисли, че вижда пред себе си.
Още преди три години д-р Дейвид Робъртс от щатския университет на Северна Каролина разработи модел на сензорна жилетка, която да прихваща и движенията на събеседника, успоредно със събирането и обработката на физиологичните му данни в реално време. Но реалната полза от този уред е по-скоро за служебни кучета, включително кучета-водачи. Или, ако се върнем към разговорниците, да ни позволи да кажем „аз почивам“ вместо „аз починах“.
