https://vimeo.com/219216194
Ако се чудите как е Джуно – добре е, лети си и си снима. Още откакто през 2016 г. летателният апарат на НАСА достигна целта си, той се превърна в любимец на целия свят. Няма как да е иначе, защото благодарение на Джуно човечеството видя Юпитер с други очи, всъщност видя го за първи път. В края на миналия месец Джуно прелетя за пети път в близост до газовия гигант, снима го и ни изпрати нова серия от висококачествени изображения.
Космическият апарат беше изстрелян през 2011 г. и му отне 5 години да достигне най-голямата планета в Слънчевата система. Юпитер е с такива размери, че Земята може да се побере в него 1300 пъти. За сравнение обиколката на газовия гигант по екватора е 143 000 километра, а тази на Земята е 40 075. Всъщност огромните размери на Юпитер го приближават повече до звездите, отколкото до планетите. Ако той не беше от газ, а 80 пъти по-плътен, щеше да бъде малко слънце.
Атмосферата и облакоподобната повърхност на планетата се състоят предимно от водород и хелий. На повърхността му температурата е около -145 градуса, а около плътното ядро надхвърля 24 000 градуса по Целзий.
Юпитер има и три пръстена, които трудно се забелязват от Земята. Те бяха открити от космическия апарат „Войаджър 1“, който през 1979 г. прелетя покрай гиганта, за да го снима и да му попее. Освен пръстени, около планетата обикалят и 67 луни. Само 53 от тях имат имена, като най-популярни са Ганимед – най-големият естествен спътник в Слънчевата система с радиус по-голям от тези на Плутон и Меркурий, а също и Калисто и Европа.
Именно там, между естествените спътници на Юпитер, се намира и нашият малък приятел Джуно. Орбитата му е такава, че той минава в близост до планетата на всеки 53 дни. В определени моменти се движи само на около 3500 километра от повърхността на Юпитер. Летателният апарат е снабден с мощна камера със зрително поле от 58 градуса. По време на прелитането Джуно направи двучасова фотосесия на планетата. Необработените снимки са толкова големи, че НАСА е трябвало да ги тегли в продължение на ден и половина. Естествено, всички те вече са публично достъпни.
Много скоро след това снимките бяха превърнати от Шон Доран, Джералд Ейщалд и Ави Соломон във видеоклипа, който виждате по-горе. Ейщалд е прибавил цвят към чернобелите фотографии, след това Доран ги е свързал в клип, за да може накрая Соломон да добави краткия саундтрак. Резултатът е драматичен, атмосферичен и до голяма степен улавя величието на гиганта. Във видеото по-долу дори е включен гласът на прочутия американски астроном и астробиолог Карл Сейгън.
