Представяме ви историите на 10 жени, чиито усилия в защита на природата и равнопоставеността между половете до голяма степен са оформили начина, по който възприемате себе си и планетата си днес. Пионери в изследването на дълбините на океаните, изследователи на джунглите, борци за запазване на зелените площи – те не попадат в никой стереотип. С действията и направените жертви те ни показват, че всеки може да оказва влияние върху екологичните проблеми, че са важни всички решения, дори и най-малките, че понякога просто е нужно малко вдъхновение и много вяра в собствените сили.
Анна Ботфорд Комсток (1854 – 1930)
Израснала в семейна ферма в Ню Йорк, Анна Комсток още от малка започва да изпитва любов и интерес към красотата на природата. След като се омъжва, тя насочва вродената си наблюдателност към рисуване на насекомите, които заедно със съпруга си изучва. Така създава стотици илюстрации към първата книга на съпруга си, както и към второто изследване, което двамата публикуват в съавторство. След като получава научна степен по естествени науки през 1855 г., тя започва да пише и авторски книги, в това число и „Наръчник по естествени науки“, която и до днес се използва като учебно помагало. Наред с това Анна Комсток прави и пробив в академичните среда, превръщайки се в първата жена професор в университета „Корнел“ в Ню Йорк.
Комсток е прочута и с това, че създава първата програма за обучения за деца на открито, която предоставя възможността на учениците да пуснат класните стаи и да опознаят природата от първа ръка. Нейните методи се превръщат в основа на множество образователни програми из целия свят и спомагат култивирането на идеята за запазването на околната среда у идните поколения.
Кейт Сизърс (1857 – 1940)
Опазването на околната среда не се изчерпва само с образованието и грижата за застрашените видове. То е свързано и със създаването на зелени пространства в градовете. Кейт Сизърс прекарва по-голямата част от детството си между величествените дървета на северна Калифорния. През 1881 г. тя става първата жена с диплома от Калифорнийския университет. Скоро след това се мести в Сан Диего, където по онова време не е имало почти никаква растителност. След като създава центрове за отглеждане и възпитаване на деца, тя издейства градската управа да ѝ отпусне 30 акра от градския парк (днес известен като парк „Балбоа“), като в замяна тя се задължава годишно да засажда 100 дървета на територията на парка и още 300 дървата в покрайнините на Сан Диего. И днес създадените от нея паркови площи могат да бъдат видени в града, а Сизърс остава в историята като „майката на парк „Балбоа““.
Марджори Стонеман Дъглас (1890 – 1998)
Когато Марджори Стонеман Дъглас заживява в Маями, територията на днешния национален парк Евърглейдс е бил считана за безполезно блато. Находчивата млада жена обаче вижда нещо друго – пулсираща мрежа от екосистеми, която заслужава да бъде запазена, защото на нея се дължи голяма част от чистата вода в щата Флорида. „На света няма друг Евърглейдс“ – пише Стонеман през 1947 г. в книгата си „Евърглейдс: река от стъкло“, която може да си съперничи по значимост единствено с „Тиха пролета“ на Рейчъл Карсън. Всъщност без нейната отделеност и непримиримост националният парк днес не би съществувал, паднал в жертва на застрояване и замърсяването.
Рейчъл Карсън (1907 – 1964)
След като американският маринолог Рейчъл Карсън публикува книгата „Тиха пролет“, тя не само привлича общественото внимание върху нерегламентираната употреба на синтетични пестициди, а спомага за създаването на съвременното движение за запазване на околната среда. Карсън започва кариерата си в администрацията, като специалист по рибата и дивите животни. Много скоро статиите и книгите ѝ, посветени на изчезването на океанските видове, стават изключително популярни и тя започва да се занимава изцяло с изследователка и писателска дейност. Когато книгата ѝ „Тиха пролет“ излиза през 1962 г., тя застава твърдо срещу критиките, на които химическата индустрия започва да я подлага, въпреки че в същото време се бори и с рак на гърдата. След смъртта ѝ, нейната книга привлича огромен интерес върху екологичните проблеми и опасността за здравето от използваните синтетични препарати. Скоро след това президентът Никсън създава „Агенцията за защита на околната среда“. „Тиха пролет“ се смята за една от най-значимите научни книги с екологична тематика, писани някога.
Даян Фоси (1932 – 1985)
Даян Фоси проправя пътя към теренната работа пред жените биолози със своята експедиция за изследване на горите в Руанда. Тя успява да се приближи изключително много до върховните примати и да изучи поведението им в детайли – нещо, което до този момент се е смятало за напълно невъзможно. Освен с откритията и каталогизирането на нови видове Фоси се сблъсква с жестокото бракониерство. След като любимата ѝ горила на име Диджит (анг.: digit – пръст на ръката) бива убита, Фоси започва да набира средства за борба с бракониерството. Наред с това тя и колегите ѝ започват активно да се борят за живота на горилите. Организират патрули, които да следят за незаконни ловни хайки, разчистват капани, притискат местните власти да предприемат законодателно мерки в защита на горилите.
През 1985 г. Фоси е убита в изследователското си бунгало в планините Вирунга, Руанда. Въпреки че случаят не е официално разрешен, широко разпространено е мнението, че тя е убита от бракониери. Въпреки преждевременната си смърт, Фоси оставя огромно наследство – преди всичко ни завещава познание за тези удивителни и почти неизследвани животни, но и се превръща във вдъхновение за много хора, които се включват в борбата за защита на планинските горили. Делото ѝ намира продължители и днес чрез основания на нейно име фонд за защита на горилите.
Джейн Гудбол (1934 – )
Във времето, когато жените учени били считани за прекалено крехки и чувствителни за полева работа, на хоризонта се появява Джейн Гудбол и показва колко грешни са били тези предразсъдъци. Британката е призната в цял свят като най-добрия специалист по примати. И няма как това да бъде иначе, след като Гудбол посвещава 55 години от живота си на изследване на шимпанзетата в националния парк „Гомбе Стрийм“ в Танзания. Освен това тя е сред водещите активисти, борещи се в защита на животните. Нейните открития помагат да се преосмисли схващането, че шимпанзетата са коренно различни от хората. Според нея „ние не сме чак толкова различни от представителите на животинското царство, колкото си мислим“. Днес институтът „Джейн Гудбол“ работи с широка мрежа от хора, които се стремят да популяризират идеята, че бъдещето на човечеството е тясно свързано с опазването на природната.
Уинона Ладук (1959 – )
Още като дете американската активистка Уинона Ладук разбира за трудностите, пред които е изправено коренното население на Америка. Баща ѝ, част от племето Оджибве, населяващо резервата „Уайт Ърт“ в щата Минесота, посвещава живота си на това индианците в САЩ да запазят земите си. В традиционната връзка на нейния народ с природата обаче тя вижда и вдъхновение за нов модел на устойчиво и щадящо природата местно развитие. В спектъра на нейните професионални дейности попада всичко – от отглеждане на храна, до производството на енергия. Оглавяваната от нея благотворителна организация осъществява проект, благодарение на който в Минесота започва да се отглежда бял ориз. Освен това Ладук е сред учредителите на организацията „Почитай земята“, която се занимава с широк спектър от екологични инициативи. „Силата – казва тя, се крие в земята, във връзката ни със земята.“
Силвия Ърл (1935 – )
Силвия Ърл е биолог, маринолог и океанограф от световна величина. Тя е първото лице в започнатата през 1998 г. рубрика на списание „Тайм“ „Героите на планетата“. Поставя и световния рекорд за жена, спуснала се с леководолазен костюм до най-голяма дълбочина, и е участвала в проектирането на различни видове изследователски подводници. И все пак тя е най-известна с отдадеността, с която се бори за защита на океаните и тяхното многообразие. През 2009 г. тя използва парите, спечелени от наградата „TED”, за да основе „Мишън Блу“ – организация с нестопанска цел, която се занимава с опазването на морския живот навсякъде по света. Тя е автор и на множество книги. Освен че са бестселъри, те играят ключова роля в популяризирането на важността на биоразнообразието в океана, който тя наричан „синьото сърце на планетата“.
Уангари Маатаи (1940 – 2011)
През 1960 г. африканката Маатаи получава възможност, за която по онова време малко жени в Кения са можели да мечтаят. Тя е една от тристате жени, избрани да участват в програмата „Еърлиф Африка“, които получават възможността да завършат висше образование в САЩ. След като получава магистърска степен по биология, тя се завръща в родната си Кения, където започва да води битка на два фронта – срещу екологичните опасности и в защита на правата на жените. Тя е основател на движението „Зеленият пояс“, което успява да съчетае и двете каузи. В него Маатаи обучава млада жени в засаждането и грижата за дървета в обезлесени райони, които постепенно започват да връщат препитанието на хората. От своето създаване движението е обучило над 30 000 жени и им е помогнало да се издигнат над прага на бедността, като същевременно са засадени 51 милиона дървета. За безспорния си принос към опазването на природата и в защита на правата на жените през 2004 г. Маатаи е удостоена с Нобелова награда за мир, превръщайки се в първата жена от Африка, носителка на отличието.
Вандана Шива (1952 – )
Индийката Вандана Шива, световно признат учен и природозащитник, е начело на организация, която се опитва да покаже ползите от традиционните практики пред универсалните решение. „Универсалното не е природно – казва тя, – природно е многообразието“. Основаната от нея неправителствена организация „Навданва“ бързо се превръща в национално движение за цяла Индия, което има за цел да опази месните семена, както и да насърчава органичното производство и справедливата търговия. Ключова в тази посока според Вандана Шива е ролята на жените и подобряването на техния социален статус, особено в развиващите се страни. В своята книга „Да останеш жива: жени, екология и развитие“ (1988) Шива пише, че чрез протекция малките ферми, ръководени от жени, могат да се окажат ключът към създаването на устойчиви и екологични източници на храна, които осигуряват и икономически растеж. „Грижата за замята – пише тя, – се крие в това да разберем какво е мястото ни на планетата. Никой не е Атлас и не носи света на раменете си. Никога не трябва да забравяме, че планетата носи нас.“
