Наскоро в сайта Редит (анг.- Reddit) се разиграха събития с епохално значение за човешката история. На връх Деня на лъжата – 1-ви април, сайтът сложи началото на малък експеримент. Редит даде на анонимните си потретили едно празно виртуално пространство, едно виртуално платно, ако щете, носещото оригиналното име „Мястото“.
Плавилата на Мястото бяха много пости – всеки потребител можеше да слага в него по един пиксел, като на разположение са му предоставени 16 цвята. Всеки имаше право да слага неограничен брой пиксели, но между две въвеждания трябваше да изчака определено време.
През следващите 72 часа се случва нещо наистина впечатляващо и дори чудодейно. Появява се колективно произведение на изкуството, което нахвърля и най-смелите очаквания на хората зад Мястото.
Как точно едно бяло платно се превръща в произведение на изкуството само чрез единични пикслени, поставяни от напълно непознати хора, ще научим от разказа на един от очевидците на целия процес, за когото само знаем, че има блог със заглавие Судоскрипт (sudoscript).
Създателите
Първо се появиха създателите – артисти, които видяха възможностите на бялото платно. Веднага след пускането на платното потребителите започнаха да поставят пиксели, просто за да видят какви са възможностите. Само няколко минути по-късно започнаха да се появяват първите скици. Груби и недодялани, подобни на рисунки на пещерен човек, и въпреки това – рисунки.
След скромното начало създателите бързо разбраха, че в пикселите има много потенциал. Работейки сам обаче, всеки от тях можеше да слага по един пиксел на всеки 5-10 мин. По този начин всяка смислена рисунка щеше да отнеме страшно много време, ако преди това някой не я саботира. За да направят нещо голямо, те трябваше да работят заедно.
И тогава на някого му хрумна брилянтната идея да направи решетъчна карта на полето. Всеки потребител вече знаеше къде трябва да сложи своя пиксел, но и лесно можеше да споделя намеренията си с останалите. Така за първи път усилията на няколко потребители се обединиха и се роди първата смислена картинка – така нареченият г-н Членчо.
Създателите обаче не спряха дотук и слава богу. Скоро се появиха цветовете, по-сложните изображения. Тази закачка се оказа само началото на задаващото се цунами от творчество. Не стана веднага обаче. Постепенно създателите започнаха да се опияняват от силата си. Появиха се и други неприлични картинки, а някои от създателите започнаха да пречистват Мястото, триейки мръсните драсканици. По всичко изглеждаше, че фалическите им мечти ще обрекат Мястото на кратък и не особено впечатляващ живот.
Проблемът на създателите не беше в липсата на зрялост, а в нещо доста по-фундаментално. Те бяха изправени пред сложността на творческия процес. Проблемът беше в това, че свободата води до хаос. Творчеството се нуждае от рамки толкова, колкото се нуждае и от свобода – така може да се определи и лайтмотивът на целия експеримент.
Пазителите
И тогава се появи нова група потребители, които се насочиха към този проблем директно. Също като примитивните създатели и те не знаеха каква е месията им в голямото бяло платно, затова те приеха най-простата цел – да завладеят „света“. Започнаха да се обединяват около цветове, чрез които се опитваха да превземат Мястото. Първо в долния десен ъгъл се появи синият цвят и започна да пълзи нагоре като чума.
Съвсем скоро обаче се появи и съперник – червеният цвят пое към центъра от противоположния ъгъл на Мястото. След това се родиха и зелените или „Марулите“, както сами те са нарекоха. За разлика от другите две фракции, те не спазваха никакъв ред и пръскаха зелените си листа навсякъде.
Скоро след това започнаха и първите сблъсъци със създателите. Синият цвят нападна тяхна рисунка на покемон. Тази неочаквана атака веднага ги извади от унеса на фалическите им битки и насочи вниманието им към новата заплаха.
Създателите отвърнаха на удара и започнаха да заменят сините пиксели със своите собствени. Врагът обаче ги превъзхождаше числено. Мислейки единствено за завоеванието, синият ъгъл събра армия, която не беше по силите на създателите. Така на тях не им остана нищо друго, освен да се молят за живота си.
Някак си това даде резултат и в редиците на синия ъгъл започна дебат. Един от техните членове написа следното във форума им: „След като е неизбежно цветът ни да покрие полето от край до край, трябва ли да проявим милост към изкуството им?“ Всички фракции явно си зададоха същия въпрос и всички решиха да съхранят чуждите произведения. Това беше ключов момент за по-нататъшното развитие на Мястото. Войнстващите орди на цветовете изведнъж се бяха превърнали в пазителите на изкуството.
Но това не беше краят
Получили жадувания мир с ордите на цветовете, създателите отново се върнаха към произведенията си. Започнаха да ги правят по-сложни и да добавят нови елементи. Спокойствието им обаче не продължи дълго. Пазителите постепенно започнаха да диктуват правилата – да определят какво може и какво не може да се рисува. Не след дълго те се превърнаха в истински тирани, а създателите в техни роби, изпълняващи всяка заповед.
Междувременно, след като в техните очи проблемът с изкуството беше решен, различните фракции на пазителите се обърнаха едни срещу други. Битките бяха епични и не им оставаше никакво време да обръщат внимание на жалките молби и желания на създателите. Битките ставаха все по-ожесточени, започнаха да се разпространяват военни планове, да се обсъждат тактики, да се правят диверсионни атаки и какво ли още не.
Най-големият проблем обаче се криеше в естеството на Мястото – то не можеше да се разраства. В разгара на сраженията между фракциите на пазителите, създателите си дадоха сметка, че за тяхното изкуството просто нямаше да остане място.
Светът на Мястото тъкмо беше излязъл от примитивната си ера, но го заплашваше унищожение от война. Лидерите на създателите и пазителите започнаха се срещат в тайни чатове, но вместо да постигнат съгласие, те бързо започваха да си разменят обвинения. И точно когато всичко отиваше към своя край, мястото получи това, от което имаше нужда – злодей, срещу когото всички да се обединят.
Унищожителите и тяхната бездна
Всичко започна в извратения брат близнак на Редит – Форчат (анг. – 4chat). Нямаше как най-големите шегаджии и пакостници в интернет пространството да не разберат какво се случва в Редит и да не надушат Мястото. Това беше възможност, която нямаше как да пропуснат, и те си избраха цвета, най-близко до този на душите им – черния. Така черната бездна се появи в центъра на платното.
В началото другите фракции се опитаха да сключат съюз с унищожителите, наивно вярвайки, че дипломацията ще помогне. Бездната обаче беше различна от всичко, с което Мястото се беше сблъсквало.
За разлика от пазителите, бездната нямаше никакво отношение към изкуството. Членовете ѝ дори изпитваха удоволствие от това да унищожават творчеството на останалите, непрестанно повтаряйки ужасния си напев – „бездната ще погълне всичко“. Те не взимаха страни, просто искаха да боядисат всичко в черно.
Именно това се превърна в отрезвителния шамар, от който се нуждаеше Мястото. Докато създателите се бяха заети да спорят едни с други, а пазителите бяха погълнати от битка за територия, истинската заплаха се раждаше точно под носа им.
Изправени пред неизбежно унищожение, всички трябваше да се обединят, за да спасят себе си и останалите. Така се родиха някои от най-добрите произведения в Мястото.
Бездната обаче не можеше да бъде унищожена лесно, защото Мястото се нуждаеше от нея. Имаше нужда от унищожение, за да може от пепелта да се роди новото, по-добро изкуство. Бездната се превърна в силата, която да прочисти Мястото и да даде място на истинските творби.
В последния ден на Мястото се случи и най-неочакваната коалиция, която веднъж завинаги прогони бездната от платното. До преди появата на Мястото това бяха хора, които се бореха помежду си – демократи срещу републиканци, американци срещу европейци, а изведнъж те започнаха да работят заедно. В едно малко ъгълче в интернет пространството младите хора показаха, че в епоха, в която сътрудничеството изглежда невъзможно, все пак има начини то да бъде постигано. Така те създадоха творбата „Мястото“.
Равносметката
Скоро след това експериментът приключи. Всяко от тези събитията обаче има своята тайна история. Десетки страници във форуми и чатове го доказват. За всяко произведение, което остана в крайни варианти на Мястото, има още стотици, които не успяха да се задържат. Може би най-впечатляващият успех, е че в крайна сметка на платното не остана нито един расистки символ, нито едно послание на омразата.
Този експеримент показа прекрасните цикли на изкуството, живота и смъртта. Това не е първият път, когато човешката история ни предоставят подобно нещо. Хилядолетия преди Мястото да се роди, човечеството е започнало до прави първите си стъпки, а хиндуистките мислители стигнали до откровението, че раят е създаден от три войнстващи, но необходими едно на друго божества. Нарекли ги Тримурти: Брахма – Създателят, Вишну – Пазителят и Шива – Унищожителят. Ако някой от тях го нямало, Вселената също не можела да съществува. За да има светлина, трябва да има и мрак. За да се създава изкуство, трябва да има и унищожение. През няколкото дни живот на Мястото тази философия доказа, че е вярна и в настоящото. По най-неочаквания начин Редит показа, че творчеството се нуждае и от трите сили.
И финалното платно
