И тази година Великден дойде и си отиде. Както обикновено, една част от хората съпреживя празника, други го отбелязаха, трети го изядоха и изпиха. Четвърти използваха възможността да изговорят един тон глупости. Последната група става се го по-голяма и гласовита, особено по време на религиозни празници. На мен лично започна да ми идва малко в повече.
Някак си съм изпуснал момента, в който всичко живо, което има клавиатура и по някаква причина го дават по телевизора, стана теолог, духовен учител, агностик, войнстващ атеист, а най-често няколко неща наведнъж. На връх Великден, например, една много известна дама, модел и актриса, обяви някак между другото, че тя не изповядвала никоя официална религия, но сама си измислила система от вярвания и я следвала. Ало, Буда, хайде малко по-спокойно, а?
И не става дума само за говорещите глави, социалните мрежи се превърнаха в място, където в последни няколко дни бая народ парадираше с духовната си нищета и това важи както за агресивно невярващите, така и за натрапчиво религиозните най-вече в битово отношение.
Липсата на смирение, особено по празниците, започна да става болезнена и все по-видима. Показват я всички снимки на яйца, заспали между печени картофи агнета, лъскави козунаци и кухи псевдорелигиозни заклинания по стените на хората в социални мрежи. От доста години насам полагаме големи усилия да изядем и изпием Коледа, да я превърнем в празник на пълните торби и празните души. Явно Великден го очаква същата участ. Ясно е, че ние българите в голямата си част винаги сме били полупокръстен народ, който непрестанно се опитва да изтегли религията в сферата на битовите обичаи. Ако се замислите, медийната среда по време на големите празници прилича повече на тридневен маратон на предаването „С бъклица и дрян“, отколкото на нещо, което трябва да кореспондира с практики, случващите в полето на духа, вярата и трансцендентното.
Това, което не разбират всички майстори във вапцването на неонови яйца и баш пекари на деконструирани козунаци, е, че християнинът почита празника вътре в себе си, там където държи вярата си, а празно ли е там, боядисването на яйцата били те пъдпъдъчи, щраусови или от динозавър, е просто поза, или в най-добрия случай безсмислен домашен ритуал. Не го казвам с упрек, няма нищо лошо в това да не си вярващ, лошо е когато превръщат най-големия християнски празник в курс по гастрономия за начинаещи. Също толкова безсмислено, колкото да идеш на църква на Великден почерпен, да направиш три почетни обиколки на храма, а след това да забучиш свещта в чашка и да я прибереш вкъщи, без да загасне. Кого лъжеш така?
От другата страна са войнстващите атеисти. Те обикновено са особено гласовити, напълно неподготвени да се изказват на религиозни теми, но компенсират това с агресия и пълното убеждение, че са прави. Имам чувството обаче, че зад пълното отрицание на всички форми на религия често се крие фактът, че представата за християнството (а и за другите религии) на тези хора е изградена на базата на анимационната адаптация „Животът на Иисус“, която с нежелание са изгледали в 3 клас. Или поне доводите и начинът, по който разбират вярата, ме навежда на тази мисъл.
Облеченото в гръмки фрази невежество на едните е същото като увития в ленти от пухкав козунак псевдохристиянски шаманизъм на другите. Освен това си мисля, че е много лесно да си неподготвен отрицател, който се прави на атеист, когато си на 20 или 30 години. Първо все още си малко глупав, залиташ по моди и се запознаваш с тайнствата в християнството, основно чрез уикипедия, второ си прекалено млад и животът все още ти се струва безкраен. Не си даваш сметка, че не всичко зависи от тебе и ти пука само за собствения… козунак. Тези неща постепенно се променят, това поне е сигурно.
Голяма част от тези така наречени модерни и рационално мислещи хора, не си дават сметка и за това, че в един горящ и падащ с носа надолу самолет броят на убедените атеисти рязко започва да намалява в полза на френетично кръстещите се и молещите се. Шегата настрана, но вярата или отказът от такава са личности избори, които се правят през целия ни живот, а не теми, на гърба на които да се правим на умни във фейсбук. Пък и винаги съм искал да попитам всички онези с четворките по физика в гимназията, които така яростно защитават научния прогрес за сметка на замъгляващата съзнанието и спираща прогреса религията следното: Да не би да се имате за по-големи умници от Йохан Кеплер, Рене Декарт, Блес Паскал, Грегор Мендел (който освен баща на генетиката, която уж обезсмисляла всяка религия, е бил и монах), Алберт Айнщайн и много, ама много други учени, изковали този прогрес, който пишман атеисти така яростно бранят от глупавите попове?
Дори не е нужно да казвам, че от двете страни на барикадата има хора, достойни за уважение и възхищение, и всеки сам решава към кои да се числи. Лошото е, че не всеки е достатъчно възпитан да запазва тази информация за себе си и да не я натрапва на околните, особено под формата на кофти снимки, полуграмотни и несъстоятелни коментари и нелепи изказвания по телевизора. Защото, за разликата от религиозността, възпитанието е препоръчително. Добре би било всеки да е поне малко възпитан и тактичен, за да разбере че по време на празници е по-удачно да държи снимките на намацаните яйца и несъстоятелните богоборчески трактати там, където им е мястото – в личния архив и зад зъбите.
