Самата поява на Кайно Йесно Слонце (Kayno Yesno Slonce) си беше едно дългоочаквано, поне от мен, явление през новото хилядолетие.
Защото фолклорът, който би трябвало да ни е най-близък, бидейки на практика музиката на нашия народ, се оказа изключително труден за добро интерпретиране. Доста бяха опитите традиционни теми да бъдат включени в поп и денс парчета, да бъдат вплетени в електронни композиции, в рок пиеси или дори в блек метъл, но в 95% от случаите резултатът бе просто трагичен.
Тъкмо затова тази формация се превърна в забележителна – най-после се намериха група млади и изключително талантливи музиканти с правилното чувство за народната ни музика. Подчертавам – млади, тъй като ветераните Теодосий Спасов, Йълдъз Ибрахимова и Иво Папазов много отдавна притуриха саундтрака на България в световната съкровищница.
Когато става дума за Кайно Йесно Слонце – на който проект лично аз съм клиничен привърженик, е наистина много важно да се акцентира върху думата „чувство“, тъй като, ако го няма чувството за народността и нейните корени, свиренето на гайда или на гъдулка си е просто свирене. Но когато чувството е налице, всичко прераства в нещо колосално и магическо. В зашеметяваща музикална фантазия, звучаща от начало до край колкото български, толкова световно и планетарно, и водеща до транс откровения.
Точно какъвто е дългоочакваният нов – пети студиен, албум на Кайно Йесно Слонце, наречен „Mare Verborum“ – от латински „Море на думите“, по аналогия с другите морета на Луната. Той бе представен на живо в Sofia Live Club на 30 март, в съвместен концерт с младия южноафрикански джазмен Шабака Хътчингс (Shabaka Hutchings) и неговата банда The Ancestor. Както и предишните две изяви на тъмнокожото дарование у нас, настоящата му гостуване, споделено с Кайно Йесно Слонце, се осъществява по идея на „Фалшименто“ – шоуто за нова музика по Бинар. Събитието носеше символичното име The Bridge, визирайки музикалния мост, който се простира между далечни континенти и океани и свързва успешно на пръв поглед несъвместими етноси и музикални традиции.
„Mer“ е първи сингъл, а „Thalassa“ – втори от концептуалния проект „Mare Verborum“. Звуков терапевт, съставен от шест композиции, заглавието на всяка от които означава море на различни езици. Дискът е записан миналата година в студио „Пекарната“ под ръководството на Иван Бошев и мастериран от Алексей Цветанов. Мастерингът е делжо на Кирил Янев (Балканджи). Нов щрих (и щрайх) и специфично очарование в звученето като гост-музикант внася сръбската челистка Маги Петрович. Познаваме солата й от изяви с такива различни артисти като EXo от крюто на електронните организации Ейч Ем Ес Ю (H.M.S.U.) и Миризма, дръм-ен-бейс дуото High Roll, акустичния етно-фюжън квартет Оратница, Влада Томова и Ембиънт Фолклор, вдъхновени от западноевропейската средновековна музика, балканските традиции и т.нар. атмосферен жанр. Маги е делила сцена с белградските фрий-джазмени Нейкид, холандския струнен корифей и композитор-минималист Йозеф ван Висем, иранската уърлд певица Азам Али и така нататък.
Постоянното ядро в състава на Кайно Йесно Слонце са Веселин Митев – гайда, кавал, дудук, вокал, Юлия Узунова – гльокеншпил, синтезатори, Тони Хоро – перкусия, Евгени Чакалов – бузуки, тамбура, Алексей Цветанов – перкусия и Петър Делчев – чело-тамбура. Веселин Митев е гост музикант в електро-етно експеримента Ватаф Проджект, заедно с Петър Делчев участват в проекта Исихия, а последният се изявява с Евгени Чакалов в Ембиънт Фолклор, когото пък помним от Ериней заедно с Юлия Узунова…
Прозвуча сложно, но реално е много просто – всеки от членовете на Кайно Йесно Слонце търси хоризонти за инвидивуалните си изкушения и в други състави и с разнолики музиканти, смесващи традиционна българска музика, модерен ембиънт, записани на живо звуци, православни хорове и експресивни глосолалии. А в саунда им са не само гайди, кавали, тъпани и перкусии, но още дървена флейта, рог, хърди-гърди и много саморъчно изработени инструменти.
Но да се върна към гайдата, волната мисъл и нефилтрираните емоции, водещи на живописни пътешествия, с които почитателите свързват Кайно Йесно Слонце. Те са останали все така ярко подчертани в горещия звукозапис. Той може да намери място във всяка фонотека, защото красотата е универсално понятие, макар и в някои от проявленията си да няма универсална дефиниция. Силната връзка на Веско с българския фолклор се предава на слушателя с трептящи звуци и въздействащ глас.
В музиката на формацията са реализирани търсенията на независими, отворени към експеримента артисти. Интерпретатори, които познават и чувстват с душата си традиционната народна ритмика и мелодия, и я поднасят в особен, мистериозен и мрачен, нов вид. Нека го наречем дарк-фолк, който обаче създава все по-изведена ембиънт атмосфера.
Новите пиеси не разчитат толкова на вариации на традиционни български мотиви, пресъздадени със странни и екзотични инструменти, като преди. Всичко е някак по-европейско и хладно (ама с градусите на онзи куул, който води директно към каталога на ECM).Няма пеене в общоприетия смисъл, а само елегантни вокални включвания, аранжирани повече от брилянтно.
„Това е бъдещето. Може и да има текст, но вече бягаме от фолклора – много по-важно е звученето на гласа, отколкото да се пее някаква конкретна песен. Музикално ще търсим изчистване на концепцията чрез минимализъм“, прокламира Веско Митев преди години и установявам, че действително музата му преследва именно такива творчески ширинета – с обещание за медитативно пътуване към незнайни дълбини, магически музикални пиеси и изобщо арт трансформации и формации.
Името на многолюдната група е вдъхновено от сравнение в родопска песен за хайдушка чета – „като ясно слънце“, следващо фразата „Сабите им са толкова много, че блестят като ясно слънце“. Дебютът „Чакрък“ (2004), после „Elohim Neva Sanzu“, „Реквием за белия вятър“ (2014) и едноименния двоен „Кайно Йесно Слонце“ (2015) се превърнаха в абсолютен празник и духовен сувернир – всеки посвоему. Колкото и клишарски да прозвуча, ама кръвта ми бие весело. Така, тръгнали от най-високата българска земя, нашите музиканти елегантно направиха врътка около въображаемата си ос и само с пет стъпки/албума стигнаха до Универсума.
„Новият албум „тръгна“ от едно недовършено произведение, изостанало от предишния ни проект“, обяснява Петър Делчев, който пристига с чисто нов автомобил. Седемместен. Йеее! Вече причудливите и обемни инструменти на формацията ще дишат по-леко напът към следващата сцена. По-дистанциран, но само в първите няколко минути, изглежда Евгени Чакалов.
Групата е работила по композициите през януари и февруари миналата година. Те придобили форма през март, а през април вече се наложило да бъдат записани, тъй като Веско Митев трябвало да замине за село Долен – cъщото място, на което през 2015-та се състоя фествалът Transfiguration, а през 2016-та – Zenith Fusion Festival. Петър Делчев: „Последния уикенд преди той да тръгне влязохме в студиото. За два дена: първия нареждахме техниката, а на другия записвахме. Всъщност целият материал е записан за едни груби няма и 7 часа“.
Ай, стига, бе!? До първи април има още някой ден… Този обемен саунд около космическо-морската хармония… (Очевидно недоверието ми се изплъзва със ситни стъпки около диктофона.)
„Почти всичко, което влезе в албума, са първи тейкове“ – казва Петър с леко вдигнаха лява вежда. – Усещането за импровизация, въпреки основните теми и структурата на композициите, до голяма степен отделните сола, са импровизация. В техническо отношение скокът се дължи до голяма степен на Алекс Цветанов, той записа всички звукови ефекти – води, малки перкусии и така нататък, и вложи много време и усилия да изчисти звука“- въвежда в творческата лаборатория Делчев.
„Ще си вземем около година творческа почивка, като аз лично ще ставам родител съвсем скоро и смятам да се отдам на семейни радости – тоест, всичко си е по план. През 2018-та може да се чуе нещо ново от Кайно Йесно Слонце, а дотогава ще се скрием от сцената, за да преосмислим посоката и да покажем нещо ново“, издава Евгени. Неговите думи отварят апетит за въпроси, свързани със страничните проекти на музикантите от Кайно Йесно Слонце. Исихия? Ембиънт Фолкор?
Петър: „Исихия…“
Евгени: „… на три континента стана положението“.
На трупчета?
Петър: „Евгени Николов (вокали, тъпан – б. моя, И.К.), който бе в голяма степен двигател на групата, емигрира. И няма изгледи да се прибере по-рано от две години – да ни види какви сме се разхубавили (смях). На този етап изглежда, че Исихия е крайно на тупчета. Но с Ембиънт Фолклор имаме натрупан материал, с който би трябвало да сме готови през есента“.
Евгени: „Сдобихме се с много нови инструменти, а оттук и идеи (усмихва се). Следващите ни композиции ще бъдат повече струнни и гайдарски от моя страна, а не да свиря на флейта като в предишния албум. Имаме идеи много богати на звуци и на музика и нямам търпение да започнем работа по тях, защото от 43 съм селектирал 19, като много бих искал да изработим всичките с още един вокал… Но да видим къде ще ни отведе двугласието и самата музика.“
Петър: „А (за Кайно Йесно Слонце), освен с Ватаф, Веско е започнал работа и с един друг проект – Зейра (Zeyra), който направихме само за концерти преди 6-7 години. Но дали ще продължат със същото име, нямам представа“.
Влизаме в хронотопа на Великден. Когато се предполага, че се смиряваме. Поне малко. Удобен момент, в който „Mare Verborum“ ИЗИСКВА да бъде съпреживян и възприет. (Петър: „Той не е за слушане на телефон и на слушалки за 5 евро“). Разбира се, от неизкушените, от онези, които искат да се освободят от мрежата на глобалното село и Биг Брадър и да избягат от урбанистичните клетки, в опит да обърнат лицето на Аза срещу огледалото на по-правилната меломания, насред столицата на мечтите им. Както твърди Хемингуей, всяка точка, отдалечена от морето, е провинция.
А пък пред това море – на думите, цялата азбука онемява.
