Откраднах си заглавието от „Бесове“ на Достоевски, но поводът за настоящия текст е друг. Запитвали ли сте се какво биха ни разкрили резултатите от изследване живота на 700 мъже в продължението на 75 години? Надали. Е, ученият от Харвард Робърт Уолдингър се е запитал и резултатите вече са налице.
„Топлината в интимните взаимоотношения в по-дълъг период от живота има най-сериозно влияние върху удовлетворението на даден човек като цяло“, твърди Уолдингър. „По време на това толкова дългогодишно проучване с колегите ми стигнахме до извода, че най-щастливи се чувстват хората, в живота на които централно място са заемали семейството и приятелите. Без успешни интимни връзки страдаме повече, животът ни е по-кратък спрямо тези с щастливо семейство. А и много здравословни проблеми се появяват вследствие на нещастен живот“, допълва Уолдингър.
И задава един генерален въпрос: „След като става ясно, че връзките са най-важната и определяща част от живота, защо няма специализирани курсове, които да ни помагат да се справяме по-добре в тази насока?“.
Уолдингър пояснява, че няма предвид някаква генерална реформа в образователната система и, разбира се, трупането на знания в общоприетите дисциплини, а обогатяване на обучението в емоционален и бихевиористичен аспект.
„Системата на обучение в повечето цивилизовани държави е архаична и крайно неадекватна спрямо динамичния ни живот днес. Цялото ни забързано ежедневие ни учи, че трябва да се борим сами с живота. Аз искам да се пропагандира идеята, че трябва да сме по двама – с любимия човек до себе си, защото така вероятността да сме щастливи рязко се повишава“, обяснява ученият.
Звучи ужасно патетично и преемоционално, но Уолдингър съветва да казваме по-често на човека до себе си „Обичам те. Държа на теб. Благодаря ти, че си до мен – това прави дните ми по-приятни и хубави. Знай, че съм готов да съм до теб и да се отзова винаги, когато имаш нужда от мен. Защото знам, че истинската връзка изисква себеотдаденост“ и подобни вербални формули.
Ако можех да поговоря с мистър Уолдингър, щях да му цитирам думите на симпатичния Сьорен Киркегор, чиито светоглед е в явна философска опозиция с цялостното обобщаване на резултатите от 75-годишното изследване: „Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш“.
А след това може би все пак щях да загърбя за малко това иронично възприемане на света и ще му призная, че може би Бийтълс са прави и всичко, от което имаме нужда, е любов.
