Датата е 1 януари 1901 г. В столицата на България – София, е пусната първата трамвайна линия. Маршрутът й е от Централна гара, през Лъвов мост и стига до днешния площад „Славейков“.
Едва ли някой столичанин тогава е подозирал, че по същото време и в немския град Вупертал започва движение нова трамвайна линия. За разлика от софийската, при вуперталската вагоните са с краката нагоре и релсите им са във въздуха.
116 години по-късно и двете линии съществуват. В София сами знаете в какво състояние са повечето трамваи и колко „приятно“ е да се пътува с тях. Вупертал се оказва доста по-далновиден от столицата ни и прави от висящата трамвайна линия истинска атракция. Редом с танцовия театър на хореографката Пина Бауш, въздушният влак се превръща в забележителност, привличаща хиляди туристи годишно.
Историята
Окачената железница във Вупертал си има свой предшественик. През 1824 г. Хенри Робинсън Палмър от Англия представил железопътна система, която се различавала от всички предишни конструкции. Тя представлявала ниско повдигната единична релса, върху която вагоните били теглени от коне. Фридрих Харкорт, пруски индустриалец и предприемач, харесал идеята. Той разбрал големите предимства за транспортиране на въглища до един от първите индустриални региони в и около Вуперталската долина. Харкорт притежавал своя собствена леярна за стомана в Елберфелд. Той построил сектор за демонстрация на Палмъровата система и го пуснал в действие през 1826 г. Индустриалецът се опитал да привлече общественото внимание към своите железопътни планове.
На 9 септември 1826 г. елберфелдските градски съветници се срещнали, за да обсъдят използването на „Палмъровата железница” от региона на Рур, Хинсбек или Лангенберг до Вуперталската долина, свързвайки фабриките на Харкорт. Плановете обаче не се осъществили заради протести от транспортния бранш и собственици на фабрики, които не били по маршрутите. През 1887 г. градовете Елберфелд и Бармен сформирали комисия за изграждане на повдигната железница или т.н. Hochbahn. През 1894 г. те избрали системата на инженер Ойген Ланген от Кьолн, а през 1896 г. заповедта била лицензирана от град Дюселдорф. Строителството на автентичната окачена железница във Вупертал започнало през 1898 г. под ръководството на майстора строител – Вилхелм Фелдман.
На 24 октомври 1900 г. самият император Вилхелм II участвал в монорелсовия пробен пуск. В началото на 1901 г. железницата влязла в експлоатация. Около 19 200 тона стомана били използвани за производството на поддържащата рамка и на гари по маршрута. Строителството тогава струвало 16 милиона златни марки. Линията била затворена заради сериозни щети по време на Втората световна война, но била отворена отново в началото на 1946 г.
В наши дни
Окачената железопътна линия се движи по маршрут от 13,3 км на височина от около 12 м над река Вупер между Обербармен и улица Зонборнер, като в една точка железопътната линия пресича магистрала А46. Цялото пътуване отнема 30 минути. Вуперталската окачена железница днес превозва около 80 000 пътници през делничните дни. От 1997 г. досега поддържащата рамка продължава да се модернизира основно, а много станции са реконструирани и технически осъвременени.
Пуснатата през 2011 г. в експлоатация влаковата композиция се състои от 31 скачени един за друг вагони. Те са окачени на единична релса, построена под поддържаща стоманена рамка. Вагоните висят на колела, които се задвижват от множество електрически двигатели, работещи при 750 волта постоянен ток, захранвани от допълнителна релса. Всеки вагон е с дължина 24 м и има 4 врати. Това му позволява да побере 48 седящи и 130 стоящи пътници. Най-високата скорост, която развива влакът, е 60 км/ч., а средната скорост – 27 км/ч. Императорският вагон (Kaiserwagen), използван от император Вилхелм II по време на пробния пуск на 24 октомври 1900 г., и до днес се движи при специални поводи и чествания.
Рисковете на въздушното удоволствие
Първата катастрофа с вуперталската железница става на 15 януари 1917 г. Тогава един влак ударил отзад друг влак, спрял неочаквано пред него. Спрелият влак паднал от железопътната линия, за щастие имало само две леки наранявания. След този случай устройството за безопасност било подобрено и това направило дерайлирането почти невъзможно. Въпреки взетите мерки не липсват гафове.
През 1999 г. се случва трагичен инцидент – един от вагон пада в реката. Загиват 5 човека, а 47 души са ранени. Освен хората, при пътуване с влака понякога има и пострадали животните. Старите хора във Вупертал още разказват за куриозния случай със слоницата Туфи. Инцидентът, достоен за филмова лента, се случил на 21 юли 1950 г. Директорът на цирка решил да повози Туфи с рекламна цел. На слона обаче пътуването с железницата не му харесало. Той започнал да проявява безпокойство и в крайна сметка успял да счупи преградната стена и да падне от вагона.
За късмет на Туфи по същото време влакът преминавал над реката и слоницата пада във водата, без да се нарани сериозно. В памет на случката, върху стената на близка сграда е нарисуван падащ слон, който може да се види и днес.
