На 12 февруари 85 години отбеляза Иван Абаджиев, наричан „Папата на българските щанги„. Той е едно от големите имена в българския спорт, като през ръцете му са минали не един и двама шампиони във вдигането на тежести.
В чест на рожденика ви представяме един текст на Стефани Стефанова.
Всеки голям шампионат- олимпийски игри или световно първенство – има своите герои. Състезатели, които завинаги ще останат в историята на спорта. Примерите са много. Както на чуждестранни, така и на български атлети. Но всеки миг на голяма радост и гордост от спечелена победа е съпроводен от много и различни фактори. От условията за подготовка на атлетите до треньорите.
Светът познава легендарни треньори като Винс Ломбарди, Фабио Капело и много други. Но за един българин, роден в Нови Пазар през далечната 1932 година Готфрид Шодел изрича с възхищение: „Стана ясно – родил се е треньорът на света!”. И не са случайни думите на президента на Международната федерация по вдигане на тежести по адрес на легендарния треньор Иван Абаджиев.
В бляскавата си треньорска кариера Абаджиев и неговите състезатели носят на България 12 олимпийски титли, 57 световни и 64 европейски златни отличия. Под негово ръководство националният отбор печели и първите си олимпийски медали – три златни и три сребърни на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година. Освен отличното представяне, българите печелят и отборната надпревара с актив от 38 точки.
Иван Абаджиев започва треньорската си кариера през 1969 година. През следващите три десетилетия е двигател за успехите на състезателите ни. Той е човекът, който изкачва България до върха на щангите. Години, в които традиционно силни нации като Русия трудно успяват да се преборят с българските щангисти. Освен уменията му на педагог, Абаджиев въвежда и революционни методи на трениране. Негов патент са двуразовите тренировки. Създава и система за триразови тренировки, които са съчетани с адаптация на организма и възстановяване.
Често пъти на различни състезания по вдигане на тежести се прави паралел между Иван Абаджиев и Давид Ригерт. И двамата са легендарни треньори, но това, което прави българинът ненадминат е способността му да мотивира състезателите си и да извлича максимума на възможностите им.
Въпреки множеството успехи, Абаджиев преживява и нелеки моменти с допингирани състезатели. След Олимпийските игри в Сеул през 1988 година идва и най-тежкият етап от кариерата на легендарния треньор. Двама от олимпийските ни шампиони – Митко Гръблев и Ангел Генчев са уличени в употреба на диуретици и медалите им са отнети. 12 години по-късно на Олимпийските игри в Сидни допинг скандалът се повтаря, но за разлика от Игрите в Сеул, националният ни тим продължава участието си и се отчита с още един златен медал, дело на Гълъбин Боевски в категория до 69 килограма.
Иван Абаджиев е легендарна личност в историята на световните щанги. Малка държава като българската може само да се гордее с такава забележителна личност. Абаджиев е удостоен и с орден „Стара планина” I степен. Носител е и на наградата Треньор номер едно на България за XX век.
Стефани Стефанова