Започваме това интервю с нещо на исландски, защото тази държава се превръща в дом и трамплин за развитие за един млад българин през последните четири години.
От Варна до Рейкявик – този път определя съдбата за младия Християн Димитров, който играе волейбол и е част от националния тим на България за юноши младша възраст (до 18 години). Вече четвърта година талантливият българин живее и тренира в северната страна, която нашумя покрай Европейското първенство по футбол през 2016 г.
„Всичко стана през 2013 г. Приятел на майка ми има сестра, която живее в Исландия от 12 години. И нашите решиха да се преместим, а след това им хареса“, обяснява младият Християн.
„Преместихме се със семейството ми, когато бях на 13-годишна възраст. В началото беше пълен шок за мен, защото е много различна държава като природа, хора и манталитет. Всичко беше различно и започнах от нулата. Не знаех нито исландски, нито английски език и беше наистина трудно, но, както се казва, с времето се свиква“, казва още Християн Димитров.
„Преди да заминем, съм играл волейбол в България, първо в училище, а след това за клуб „Перун“ (Варна). Когато се преместихме, исках да продължа да практикувам този спорт и там намерих българи, които ми помогнаха – Миглена и Апостол Апостолови. Започнах да тренирам при тях в Рейкявик, но впоследствие се преместихме във втория по големина град в Исландия – Акурейри. И до днес сме там. В този отбор треньорите ми са поляци, като единият е играещ треньор“, разказва още младият волейболист.
С тима на „КА Акурейри“ Християн печели Купата на Исландия през миналия сезон 2015/16, а през този целите са за златен дубъл. „Купата? Беше хубаво преживяване да спечелим този трофей, като се надявам през новия сезон да го вземем отново, но този път да се преборим и за титлата. Още през миналата година искахме дубъл, но не се получи“, казва 17-годишният волейболист.
„Волейболът в Исландия не е толкова развит, както в България, защото те са малка държава и спортовете, които са по-силни, са хандбалът и футболът. На моята възраст обаче във волейбола имам развитие засега“, казва още Християн, като през този сезон неговият клубен тим се бори в конкуренцията на още 7 съперници за златните медали.
Какви са обаче впечатленията на младия българин около фурора, който направиха футболистите на Исландия на Евро 2016?
„Нещо подобно на България през 94-та година. По време на Европейското си бях в България, но знаех, че Исландия има добър спорт и хубави съоръжения. Като население са малка държава, но във футбола имаха добър треньор и добри състезатели, които играят извън Исландия. И направиха фурор, който никой не очакваше“, споделя волейболистът.
Успоредно с волейбола, Християн ходи и на училище в Исландия, а ето какво разказва за образованието там: „Исландският език е много интересен, а училището е доста различно от българското. Почти всеки говори английски, защото има много чужденци и туристи в Исландия. Така че децата там от малки започват да говорят този език. А на мен затова ми беше трудно в началото, защото не говорех нито исландски, нито английски.
Като започнах да ходя там на училище, имаше специална програма за чужденци, в която доста от учителите наблегнаха върху исландския. Иначе с математиката бях добре, защото там учат материал, който вече го бях взел в България“.
Всъщност, образование и спорт вървят ръка за ръка в Исландия. „Двете се допълват, като времето ми в Исландия е доста ангажирано. Почти целодневно съм на училище, а след това тренировки и така. В Исландия има вариант и за онлайн образование, което е индивидуално и трябва да правиш тестове веднъж на семестър“, добавя Християн.
Младият волейболист си има и приятелка, която е от Исландия и се казва Херборг Вера Лейфсдотир (как точно се произнася, чуй от самия него):
„Вече беше в България, предното лято. Хареса й много, особено природата и начина, по който българите се забавляват, както и българският манталитет, споделя българското момче.
Пожелание?
„Да завърши сезонът по най-добрия начин, да спечелим Купата и шампионата и бих искал след лятото да излезна извън Исландия. Искам да се развивам в този спорт и времето ми в Исландия изтича“, казва за финал Християн.
