Грамотността не е една от силните страни на нацията ни. Всички засегнати от това твърдение веднага ще кажат: „Всяка нация е неграмотна. Бил съм в Англия и там правят постоянно грешки“. Ние много често обичаме да се оправдаваме, че и другите са като нас, вместо да направим нещо по въпроса и да променим положението, в което се намираме.
А неграмотността в страната ни е факт. И си мисля, че не в образователната система е заровено кучето, а в липсата на стимул да пишем и да се изразяваме грамотно. Защо децата да пишат грамотно, когато възрастните не го правят, а и все по-малко обстоятелства им го налагат. Така неграмотността неусетно се превръща в част от националните ни особености.
Заобиколени сме от правописни грешки и дотам сме свикнали с тях, че все по-рядко ни правят впечатление. В същото време последните няколко години се заражда една вълна на национализъм, хората от която пледират за утвърждаване на българщината. Това е чудесно! Ще се утвърдим като още по-големи българи, но накъде сме тръгнали, без да познаваме основния стълб на всяка една нация – езика? И докато никой няма да забележи грешките на обикновения човечец, едва свързващ двата края, то при родните депутати те лъсват веднага.
През последните няколко дни един такъв случай разлюля медийното пространство и социалните мрежи. Депутатът от ГЕРБ Кирил Добрев (на снимката горе) е внесъл проект на нов „Закон за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език“ (Бел.ред. – в цитатите е запазен оригиналният правопис на депутата). В него има такива абсурдни предложения като например: „При музикално-сценични спектакли текстът се пее на български език, а оригиналният текст на либретото се възпроизвежда симултанно на екран“.
Но не в това е големият проблем на този законопроект. Проблемът е, че той е поредният нормативен документ, писан от български депутат и пълен с правописни грешки. Парадоксално е – в него се говори за чистота на езика, а самият му автор показва колко далеч е от познаването на собствения си език.
Не, не бива в този момент да разпънем на кръст Кирил Добрев за пропуска на няколко пълни члена, запетаи или за написването на „република България“ с малка буква. Грешките му обаче издават не случайни пропуски, а пълна неграмотност, особено по отношение на пунктуацията в българския език.
По-страшното тук е, че казусът Добрев се е превърнал в симптоматика, че народни представители стават неграмотни хора. Всъщност, никой не им иска доказана грамотност при постъпването на тази длъжност. Дипломи за образование – да, но не и грамотност. А това в страната ни, както знаем, са две съвсем различни неща.
Последният фрапиращ случай на депутатска неграмотност беше през януари 2015 г., когато народни представители от ДПС внесоха „Законопроект за изменение и допълнение на Закон за българските лични документи“, пълен с правописни грешки. Тогава проф. Петър Иванов откри в текст от 86 думи цели 28 грешки.
Защо се стигна до този феномен, наречен „депутатска неграмотност“? Феномен ли е изобщо, или най-нормален факт, продукт на цялостното състояние на държавата ни? Нека всеки един от нас се замисли на какво дередже е правописът му и сам ще си отговори на тези въпроси. Доколко ще бъдем грамотни, е личен избор, но депутатската грамотност би трябвало поне малко да ни интересува. Все пак това са хората, които сме си избрали да ни управляват.
Как да им помогнем? Да ги пратим на курс? Страхотна идея! В началото на 2016 г. стана ясно, че депутатите са заделили 216 000 лв. от държавния бюджет, за да могат да учат чужди езици. Предвидени са три курса – по английски, немски и френски. Очевидно вече е крайно време към тях да прибавят и българския, преди да е влязъл в графата им с чуждите езици…
