Швейцарците са народ лош. Народ, който мрази хора и животни. Едните иска да изгони, а другите да мъчи. Поне такива са те в очите на холандката Нанси Холтен, на която наскоро беше отказан швейцарски паспорт, защото местните я намират за прекалено досадна. 42-годишната Холтен заживява в Швейцария когато е едва на 8 години. Майка е и на две деца, които са швейцарски граждани. И въпреки това, когато тя подава документи, жителите на Гипф-Оберфрик, град в кантон Ааргау, решават да не уважат молбата ѝ, защото ги дразни.
Има една малка подробност обаче – Нанси е от онези хора, които условно можем да наречем войнстващи вегани. Да, като онези, които се увиват в прозрачно фолио и се правят на пържоли. Оказва се, че госпожата, която определя себе си като журналист на свободна практика, модел и студент по актьорско майсторство, е запален веган и защитник на правата на животните. Наскоро тя подела еднолична кампания за премахване на хлопките по швейцарските говеда, познати още като крави Милка.
Оказва се обаче, че активизмът ѝ кръцва гражданството. Официалното становище на общността е, че докато госпожата не започне да уважава местните традициите и спре да намира действията по отношение на кравите за нехуманни, няма да получи паспорт. Госпожата обаче не се дава и заявява пред местни журналисти: „Хлопките, които кравите носят от пасищата до домовете си, тоест до оборите, са прекалено тежки.“ Самата тя дори опитала да поноси една, както можете да видите на снимката, и затова с авторитета на естествоизпитател, провел експеримент на терен, добавя: „Животните носят по пет килограма около врата си, ремъците пък протриват кожата им и стават причина за охлузвания“.
Ако госпожата отдели зоркия си поглед от хлопката и се вгледа в кравата, ще открие, че кожата ѝ не е чак толкова нежна, пък и самото говедо тежи около половин тон и пет килограма няма да го прекършат, но това, може би, е тема на друг разговор. Госпожата не спира дотук и продължава да громи месоядната паплач с тези: „Хлопката произвежда звук със сила от стотици децибели, съизмерим с този от пневматичен чук. Никой не иска такова нещо да му звъни до главата.“
Таня Сютер, местен председател на Швейцарската народна партия, обаче не се хваща на експертното мнение на госпожата и контрира, че тя просто има „голяма уста“, заради която местните не искат да ѝ дадат паспорт. Сютер допълва: „Много ни дразни и не уважава традициите ни“.
Госпожа Холтен обаче смята, че е в правото си да говори, а останалите не я харесват, защото не са им приятни истините, които тя си позволява да говори на висок глас. Колко висок, не става ясно, защото явно Холтен не се е сетила да се замери с уреда, който е използвала за хлопката на кравата. Кравешките звънци не са единственото в швейцарските бит и душевност, което госпожата иска да промени. Тя се обявява твърдо против други местни традиции като например лова, състезания с прасета и шумните църковни камбани в града.
През 2015 г. Нанси Холтен пак прави първи опит да получи гражданство, но получава същия отказ. Този път случаят е отнесен и до местния парламент в кантон Ааргау, който може да отхвърли решението и да ѝ даде гражданство, въпреки възраженията на съседите ѝ. В Швейцария местните жители често имат думата по отношение на молби за гражданство, които се разглеждат на регионално ниво от кантоните и градовете, а не от федералното правителство. В момента все още е много трудно да получиш швейцарско гражданство. Дори и децата и внуците на емигрантите, родени в държавата, не получават автоматично паспорт, особено в случаите, когато околните ги намират за изключително досадни.
