Покрай търсенето на автори, отишли си преди 70 години (Musicauthor oblige), ми се стори, че джазът като че ли участва в рецептата за дълголетие. Конкретният повод бе един концерт на Ела Фицджералд малко преди да си отиде почти на 80. В него Ела включва английската версия на бразилската класика „Самба на една нота“. Съавторът на Жобим е вокалистът Джон Хендрикс, с когото свързваме безспорните първопроходци в джаз-вокализата, американското трио Хендрикс, Ламбърт, Рос.
Джон Хендрикс навърши 95 и артистичните пламъчета святкат не по-малко живо в погледа му. Интересна е първата му среща с Жоao Жилберто. Още преди да са разменили и една дума двамата скатират музиките си. Ако има личност, представила на света босата още преди да се е надигнала като „нова вълна“, това безспорно е Джон Хендрикс. Освен че адаптира на английски бразилските текстове, Хендрикс записва соло албум Salud! João Gilberto Originator of the Bossa Nova. Суингът само му помага във верността към смисъла (да напомням ли определението за превода като belle infidèle?). Към звездните мигове смело можем да причислим и Voce E Eu, и Samba Da Minha Terra.
Джазът е най-важната част от живота на Хендрикс и семейството му още от шестгодишна възраст покрай баща му – пастор в църквата, към която е принадлежал и авторът на химна Amazing Grace. В музицирането им известно време се включва и Боби Макферин, Ал Джароу също е сред най-близкото семейно обкръжение. Въпреки незадоволителната картина в долния клип, насладата за слуха от тримата заедно е изтънчена като тях самите.
По думите на самия Хендрикс, той се чувства много по-уважаван в Европа, отколкото в „стараната на игнорантите“, както нарича родината си. Носител e на Почетния легион във Франция – все пак е в основата на първата европейска формация за джаз-вокализа Double Six. Англия го прави почетен член на Камарата на лордовете. Най-малките също го почитат – множество детски джаз-хорове от Лондон до Щатите работят с негови албуми, включително транскрипции на Майлз. Един от гигантските европейски джаз-фестивали, холандският Норд Сий го представя преди няколко години в компанията на Метропол оркест на Винс Мендоса, отново в компанията на Ал Джароу и за случая третият вокал е на Кърт Елинг – отново минути чисто удоволствие:
Неслучайно в плейлиста освен негови изпълнения сме включили и вокалната формация Манхатън Трансфер. Още в далечната за някои 1985-а те му посвещават албума си Vocalese, където половината песни са с негови текстове, адаптирани към инструменталните джаз-стандарти, от That’s Killer Joe, през Ray’s Rockhouse, та до Sing Joy Spring (последната с участието и на самия Дизи Гилеспи). Финалът е отново с текст на Хендрикс по музика на Майлз, изпята от Манхатън Трансфер – Blues for Pablo. И ако се върнем към заглавната теза, позитивната нагласа на Хендрикс само се вписва в нея.
В едно свое скорошно интервю Хендрикс дава да се разбере, че за него реплика „не можеш да го направиш“ има обратен ефект. Освен това вярва в заобикалящите ни духове и се вслушва в това, което му казват. Сигурно затова и започва обучението на студентите си с измисленото от него двустишие: „Nothing about hugging or kissing./One word— Listen!“
По думите му, „ако можеш да слушаш, ще можеш и да го изпееш. И ако го изпееш, ще можеш и да го изсвириш“. Както вече над 15 години го прави със студентите си в 15-членната формация „Vocastra“, за които пише и текстове към Рахманинов и Римски-Корсаков („Шехерезада“). 1001-а нощи са твърде малко за един от творците на възрастта на джаза.
