Коледа е странен момент от годината. Това до голяма степен се дължи на факта, че по това време пускат оная песен на Коцето Калки с камбаните, а от нея всички се чувстват доста неловко. Въпреки подобни малки недоразумения обаче, коледният дух е здрав като бетон и нищо не може да го изкорени от душите ни, особено на 25 декември. Това показва и най-голямата коледна учителка – историята. В следващите няколко минути ще се опитаме да направим разрез на коледния дух във времето, за да проверим какви ги е натворило човечеството по Коледа.
Коледа на всички континенти
Започваме с прословутия коледен дух на испанците. През 15 и 16 век Европа вече е отесняла за огромната им любов към празника, затова те решили да я пръснат и по други континенти. Не ги е спрял дори и фактът, че един от корабите на Христофор Колумб заседнал в риф около остров Тортуга и потънал навръх Коледа през 1492 г.
Испанците били твърдо решени да преплуват голямата вода и да се превърнат в първи посланици на Коледа в света. Естествено, заразявайки Новия свят с коледно настроение, те заразили коренното население и с шарка, венерически болести, тиф и чума. Това малко помрачило коледните празненства и в последствие довело да измирането на над 90% от местните жители, но това е тема на друг разговор.
През първите години след пристигането на испанците коренното население предпочитало да си празнува своите празници. Испанците обаче били склонни при нужда да налагат коледния дух с мечове, кавалерия и барут. Безчинствата на презокеанските коледари започнали да придобиват доста ужасяващи измерения, затова през 1512 г. точно по коледно време се наложило да се приемат закони, които да сложат някакъв ред в отношенията между испанците и местните.
Учудващо тази благородна инициатива не остава в историята под името „Испанската Коледа“, а е известна като „Законите от Бургос“, по името на града (Бургос се намира в днешна Испания), в който били написани. Резултатът е спорен. Законите били използвани по-скоро като претекст, чрез който испанците да си правят каквото искат и да си кичат елхите с американско злато. Така „Законите от Бургос“ влизат в историята като първия неуспешен опит за междуконтинентален коледен подарък.
Роден на 25 декември
Преминаваме към един коледен подарък, който си е бил напълно успешен. През далечната 1642 г. навръх Коледа (по тогавашния календар) съдбата решава да подари на човечеството бебе, което впоследствие се превръща в един от най-великите учени. Става дума за Исак Нютон, който се ражда точно на 25 декември и по нашите стандарти си е дошъл с името, затова може да се казва единствено Христо. Та, Христо Нютон се занимава с важни неща като гравитация и ябълки (вероятно захаросани), формулира и 2-3 закона на механиката. Особено важен се оказва третият, защото без него българите нямаше да имат какво да цитират (грешно) в спорове на маса.
Христо Н. се пробва и с пречупването на светлината. Благодарение на това създава прототипа на съвременните телескопи. Прави го, несъмнено, обладан от коледен дух, за да имате какво да подарявате за празника на племенниците си, които не харесвате особено. А накрая му остава време и за занимания с теология и алхимия, защото какво е Рождество без малко вяра и магия?
Прави Коледа, а не война
Коледният дух може да сгрее сърцата на хората и да ги направи малко по-добри или, ако не по-добри, поне да ги накара да спрат да се избиват като мухи. Именно това се е случило в замръзналите окопи на една от най-кървавите и жестоки войни в историята. През зимата на 1914 г., когато Първата световна война е набрала сила и англичани, германци и французи вече половин година си разменят снаряди, куршуми и гранати, воюващите страни решават, че е крайно време да си разменят и подаръци. Главнокомандващите обявяват временно спиране на огъня по празниците, познато днес като „Коледното примирие“.
Войниците напускат окопите, свалят каските, нахлузват коледни шапки и се срещат с враговете си насред бойното поле не с боен вик и дъжд от куршуми, а с коледни песни на уста и гирлянди по пушките. Наред с прясно изпечени щолени и греяно уиски, войниците си разменят и по някой и друг пленник, вероятно също украсен с червена панделка. Накрая им остава време да си спретнат и едно коледно мачле. След празниците обаче всички се връщат на работа зад картечниците и продължават да работят едни над други в продължение на още 3-4 години.
Лунна Коледа
Рождество Христово може да завари човек на неподозирани места и в неподозирани ситуации. Например докато се движиш с невъобразима скорост към Луната в метален сандък с двигатели. Точно това се случва на астронавтите от мисията „Аполо 8“, които навръх Бъдни вечер през 1968 г. навлизат в атмосферата на Луната. Понеже пиенето на греяна ракия на борда на „Аполо“ било невъзможно, не за друго, а защото някой забравил джезвето и било късно да се връщат, астронавтите се отдали на тихи игри. Снимали малко елхата… опа, Земята, изпели едва-две коледни песни и почели любими пасажи от „Битие“. Всичко това е документирано в записа по-горе и е известно като най-скучното коледно парти във Вселената.
Над смълчаните полета бият траурни звънчета…
Коледа обаче не е само време за празници и веселие. Колкото и неприятно да звучи, има хора, които отнасят бияча точно по Коледа. Това е двойно прецакване, защото хем умираш, хем не успяваш да се нарадваш на подаръците си. Списъкът с хора, гушнали елхата на Коледа, е доста дълъг. Като започнем от папа Адриан I, повикан на ревизия през 795 г. и император Лъв V, убит през 820 г., преминем през знайни и незнайни техни величества, направили децата си много щастливи именно на Коледа, за да стигнем до велики личностни като Карл Чапек (1938) и Чарли Чаплин, който си отива през 1978-а. Вероятно иронията на съдбата тук би допаднала и на двамата велики творци.
Навръх Коледа през 1989 г. е разстрелян и предводителят на комунистическия режим в Румъния – Николае Чаушеску, при това заедно със съпругата си Елена. На същия ден само две години по-късно Михаил Горбачов произнася телевизионна реч, в която подава оставка като президент на СССР. Това слага окончателния край на Съветския съюз. Според редица анализатори обаче това завинаги ще се остане денят, в който „… Дядо Мраз почина, дзън-дзън-дзън, дзън-дзън-дзън, Дядо Мраз почина! “.
Нека бъде интернет
Не бива обаче да приключваме краткия преглед на проявленията на коледния дух през вековете с минорно настроение. Затова нека оправим емоционалното си pH и да си припомним, че нещото, благодарение на което четете това в момента, за първи път е тествано на Коледа през 1990 г. С други думи, ако отворите вестник на 25 декември, в карето „Днес да почерпят“, трябва да фигурира и „Интернет“-а. Тук се въздържам от поучителни коментари, които биха се въртели около това, че, ако последните 20 века са минали под знака на едно Божество, родено на 25 декември, по-новият век май ще е подвластен на друго божество, родено на същата дата…
Вместо това ще се върнем на черпенето. Бъдете сигурни, че интернет ще ви почерпи и тази година – с елхичли, еленчета и преспи, със снимки на сърми и кисело зеле, с коледни филми, песни и коледен спам.
Почерпете се и вие за негово здраве и си пожелайте нещо хубаво, защото по Коледа не само стават чудеса, но и до Луната се стига.
