Науката ни от години е в колапс и това стана нейно естествено състояние. Всички знаем – учените ни нямат пари не само да развиват дейност, но дори буквално физически да оцеляват. Правителствата се сменят, а българските учени остават все така братчетата на Гаврош, вечно гладни и просещи. Насред цялата тази бедност обаче се случват странни неща, които будят съмнение, и изплуват въпроси, свързани със ставащото в научната сфера.
Миналата седмица зам.-кметът по култура Тодор Чобанов след сесията на Столичния общински съвет съобщи, че две софийски минерални бани, строени в началото на миналия век, ще станат центрове за върхови научни постижения. Идеята е банята в Горна баня да се превърне в център по музеология, а тази в Овча купел да изследва лечебните свойства на водите. За реализацията на проектите ще се кандидатства по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Максимално допустимата стойност за проекта в Овча купел е 30 млн. лв., а за този в Горна баня – 13 млн. лв. Времето за подаването на документите е озадачаващо кратко и изтича в края на януари 2017 г.
Защо рушащите се бани се ползват като повод да се вземат едни пари от Европа, вместо да се реновират сградите и да се ползват по предназначение? В коя държава баните изведнъж стават центрове, в които „процъфтява“ наука?
Разбира се, това не е първият случай, в който постройки с историческа архитектурна стойност, каквито са баните, се рушат при липсата на концесионери или променят своето предназначение в абсурдни посоки. Централната софийска баня, която години приютяваше само градските гълъби, се превърна в Музей на София. Процедурата за концесия на банята в Банкя пък многократно се проваля.
Случващото се с проекта за новите центрове за върхови постижения прилича на пир по време на чума. Не е ли доста нагло в сфера, в която не достигат пари за работни заплати и отопление, няколко десетки милиона да се прелеят от пусто в празно и една част от тях да потънат в нечии джобове?
Само преди месец, в Деня на народните будители – 1 ноември, българските учени излязоха на жълтите павета, за да протестират, че заплащането, което получават, е унизително. И то наистина е такова – възнагражденията се движат около минималната работна заплата за страната. По нисък праг на заплатите в областта можем да се похвалим с върхови постижения, които отвеждат България в челните места в света.
Защо са им на учените пари, като могат и без тях? Тогава протестиращите поискаха 98 млн. лева за държавна субсидия към БАН, за да могат да покрият разходите си за заплати и консумативи – ток, вода, парно. Резултатът от протеста беше, както казва народът: „Пей си Пенке ле, кой ли те слуша“.
Идват студени дни. Сгушени край изстиващите радиатори, българските учени ще правят за поредна зима един и същи експеримент – този със собственото си оцеляване. В това време други хора ще потриват ръце в очакване да мине проектът, с който баните ще се превърнат в „центрове за върхови научни постижения“. Едва ли на някого му се иска да е на мястото на първите.
