Към българските учители стандартът открай време е двойствен. Медийната ръка ту ги гали кампанийно, ту при всеки удобен случай прави скандали на техен гръб. Държавната им хвърля трохи, събира ги в големи зали и им казва колко са важни, а след това ги шамаросва през лицето с опакото.
Обществото е убедено в силата на българското образование, но практикува силови заплахи, когато нещо не отговаря на представите му за това как, аджеба, трябва да се учат и възпитават децата. Вой до небесата се надига при всяка промяна на учебния план, разминаваща се с идеологията, в която се възпитани родителите. Изобщо не искам да отварям дума за онези от тях, които са готови да влязат в юмручна схватка, ако заподозрат, че някое от скъпоценните права на децата им е нарушено.
Аз обаче се питам какъв човек трябва да си, за да се навиеш доброволно да работиш за смешни пари, в тежки условия на труд, под непрестанен обществени натиск и при може би най-високите обществени очаквания към професията след тези към лекарите? Но и да знаеш, че от теб зависят страшно много важни неща, а, докато се опитват да ги вършиш, можеш да си изкараш и боя.
Естествено, че трябва да си луд. Затова, господа вносителите на Наредба № 4 от 24.10.2016, изобщо не си правете труда да правите тестове, просто приемете, че българските учители до един са луди като шапкари и ги уволнете.
Много от читателите вероятно дори и не са разбрали за тази наредба, защото тя беше прокарана от министерството на здравеопазването баш когато трябва – по време на изборите. И така, тихомълком, с покашляния в шепа, има възможност от догодина българските учители да бъдат подлагани на няколко психотеста и медицински прегледи, за да е сигурно общественото, че децата му не са в опасност. Че хората, които ги учат да пишат буквата „О“, не са шизофреници, педофили, не страдат от епилепсия и няма да нападнат първолаците с тебешира.
Е, това е само при условие, че дотогава всички работещи в сферата на образованието не си вдигнат чуковете и не отидат да берат киноа в Еквадор или ягоди в Испания – нещо, което всеки нормален човек би направил при тези условия. Те обаче са луди и ще останат.
Ще останат, за да ходят и тази зима със старите палта, да преподават първия закон на термодинамиката с премръзнали пръсти и да обясняват на децата ни какво означат думите „цинизъм“, „популизъм“ и „управленско тесногръдие“. Все термини, които явно убягват на господа законовносителите.
Ще останат, защото това е тяхното призвание. Искам да успокоя и господин депутата Настимир Ананиев, който от трибуната на парламента изказа опасенията си, че хората, които обучават децата му, „може да са в няк‘во психично разстройство.“ Да, има хора с няк‘ви психични разстройства, но те нямат тебешир по пръстите, а носят папки в кулоарите на Парламента и издевателстват над хората в образователната система.
При това отклоненията им са в садистичния спектър. Те искат да мачкат учителите, да ги унижават и да се държат с тях като със слугинаж, вместо всеки месец от парламента да излизат официално извинение, че този път няма да им вдигнат заплатите. Защото тук става дума точно за това – за подронване на учителския авторитет.
Само човек, който не е влизал в класна стая и не е заставал пред дъската, не знае, че последното, което е останало на учителя, е самоуважението и гордостта, че прави нещо важно, че има кауза, че е обществено значим. Човек, който не знае колко лесно усещат учениците всяка слабост в авторитета на учителите и че, ако веднъж ги принудиш да доказват психическото си здраве, всеки път, когато някой ученик се почувства ощетен, той или родителите му ще започнат да пращат учителя на психотест, Васерман или екзорсизъм.
Тази наредба е властови жест, който цели да покаже едно. Учителите не са ни важни, те са обслужващ персонал и ще правим с тях каквото си поискаме. Държавната машина иска от едни от най-ценните си и дефицитни кадри всяка година, забележете, всяка година да се изследват за епилепсия, Алцхаймер и туберкулоза, да проверява дали не са се пропили, продрусали, дали от вчера за днеска не са станали педофили (сякаш това е нещо, с което можеш да се заразиш) и най-вече дали най-накрая дъската им не се е разхлопала.
Никой обаче с пръст не иска да пипне дребните държавни чиновници, които изпадат в хистеричен пристъп, когато ги помолиш за химикалка, никой не иска да провери дипломите на кметовете и общинските съветници, никой не пита дали патрулните полицаи могат да пробягат 50 метра, без да припаднат.
Ако аз бях от хората, които поне малко вярват в конспиративни теории, щях да сметна, че това е нарочна политика за окончателното справяне с учителското съсловие. Механизъм за унижение, изнудване и поставяне в подчинена позиции. Защото колкото повече листчета с държавен печат са ти нужни, за да упражняваш професията си, толкова по-удобен и лесен за манипулиране си и толкова по-лесно това право може да ти бъде отнето. И накрая ще се случи онова, което всички ние предусещаме – няма да останат достатъчно луди хора, които да обучават децата, но не депутатските, защото те ще идат в западните частни училища, а нашите тук в България.
Накрая на този текст искам да се извиня на своите приятели учители за това, че може да им се наложи да минават и през тази дивотия. Да им кажа, че независимото от резултатите от психотестовете, васерманите и изследваниятa им за туберкулоза, те са именно онези луди, в чест на които чорбаджи Марко произнася крилата си фраза.
