Буге и средата
Буге Веселтофт е всичко, но не и средностатистически/интелигентен/срочен/каквото-и-да-е композитор и пианист. Открих го за себе си покрай появата на ню-джаза и ремиксите от втората половина на деветдесетте. Няколко години по-късно го срещнах заедно със сънародничката му, норвежката Сидсел Андерсен на фестивала във Виен, Франция, където в Античния театър пред 8000 души направи „двоен“ концерт заедно с Лоран Гарние. Тогава някои мислеха, че поредното възкресение за джаза ще е свързано предимно с електрониката и диджей сцената. Уърлд и другите течения, захранващи пълноводието на идеи, звуци и инструментариум също станаха част от купона, където връщането към изчистените форми и бягството от самоцелни експресии набираше нови фенове успоредно с шествието на живата музика по клубове и фестивални сцени.
Всичко това бе ако не провокирано, то перфектно използвано от Буге при всичките му превъплъщения и колаборации. Освен авторска музика, ремикси, филмови музики и „ол старс“, в двайсетте парчета, бележещи двайсетте му години на сцена, откриваме и два нестандартни прочита (както си му е редът) на два стандарта, като началото на втория от двата диска, които предлагаме за първо интегрално слушане, е „Около полунощ“.
Около една трета от материала е изсвирен отново сега, а без да бъдат анонсирани като бонуси, откриваме и две непубликувани творби на Буге от 2013-а и 2014-а. Сред гостите му, освен обичайното дамско присъствие – Мари Бойне и Сидсел Андерсен, не можем да подминем нито единия от „кръстниците“ ни, Ерик Трюфа(з), нито Дан Берглунг, познат ни и от София като басист на Йосбьорн Свенсон Трио.
И последен, но не по важност, щрих към образа на Буге – записната му компания „Джазленд“ е от средищните за млади (и не само) дарования от Норвегия (и не само). Дафер Юсеф, Хосеми Кармона и музиканти от Индия, Ливан, Египет, Мозамбик са само част от тях, а един от предишните им съвместни проекти, ОК Уърлд като че ли с името си казва всичко. Парчета от него – в подкастите ни на Слънчев джаз+.
