През последните няколко месеца роботизираният космически летателен апарат „Розета“ се трудеше неуморно. По време на своята мисия той събра изключително важна информация за същността на кометите – откъде идват те, от какво са направени тези огромни междупланетни фризери и как протича животът им. На 30 септември тази година животът на „Розета“ обаче приключи след последната ѝ самоубийствата мисия, в която тя планирано се разби на повърхността на кометата 67Р/Чурюмов-Герасименко.
Но дори и в последните си мигове „Розета“ събираше изключително важна информация.
Апаратът започва своето космическо приключение през 2004 г. година. В продължение на десет години тя и „Филе“ – спускателният апарат на борда ѝ пътуват към своята дестинация – кометата 67Р/Чурюмов-Герасименко. През август 2014 г. „Розета“ навлиза в стабилна орбита около кометата и започва работа в търсене на подходящо място за кацане на „Филе“. След множество трудности тя успява – на 12 ноември „Филе“ успешно каца на кометата и се превръща в първия летателен апарат, който се приземява на повърхността на комета.
Следват дълги месеци на анализи на химичния състав на кометата. Последните няколко часа от службата на „Розета“ обаче се оказаха най-важни. Единствено разбивайки се в кометата като същинско камикадзе, тя успя да събере данни, до които нямаше как да достигне при обичайните си прелитания в орбитата на кометата. Предишните ѝ мисии не можеха да дадат по-подобни резултати, защото апаратът летеше прекалено бързо и разпръскваше с движението си праховите частици около кометата. Преди да се разбие обаче, Розета намали драстично скоростта си и докладва наличието на стабилни органични молекули в праховите облаци, намиращи се в непосредствена близост до повърхността на планетата.
Намалявайки скоростта си, тя събра около 27 000 прахови частици, които бяха достатъчни. На борда си „Розета“ имаше и спектрометър COSIMA, чрез който тя успя да направи нужните анализи. Оказа се, че в пробата има 200 частици, на които си заслужава да се обърне внимание, а по-нататъшният анализ на изпратените данни показа, че те имат органична структура. В доклад, публикуван в списание Нeйчър, учените оповестиха наличието на седем представителни частици, и по-конкретно на две, които вече носят имената Кенет и Жулиет.
Харви Котин, един от авторите на доклада, отбелязва:
Анализите ни показват съединения много по-комплексни, отколкото в началото очаквахме. Всъщност, те са толкова сложни, че все още не можем да установим точната им формула и да им дадем име.
Резултатите са изключително учудващи, като се има предвид, че предишните данни от „Филе“ и „Розета“ показваха само леки, газообразни молекули с органичен характер, които се различават много от тези, намерени при последната мисия.
Според Мартин Хилшенбах, научен ръководител на изследването, данните от „Розета“ ще имат ключово значение и ще ни помогнат по-добре да разберем как се е формирала Слънчевата ни система.
Тези частици са били изолирани и са останали непокътнати в продължение на милиарди години. Данните от кометата допълват представата ни за едни от базисните градивни частици на Слънчевата ни система от нейната най-ранна история.
Така приключва космическата одисея на „Розета“ и нейния малък приятел „Филе“. Кръстена на Розетския камък, тя наистина изпълни мисията си и ще ни помогне да разгадаем тайните послания на нашия космически дом.
