В полупразния салон в Дом на киното се събираме в делничната вечер истински фенове на Принс. Принс – забележителният артист, визионер от възможно най-висок ранг, мултиинструменталист и създател, революционер и роб на музиката.
Наистина, когато Принс почина тази година, на стените на милиони хора във фейсбук заваляха неговите емблематични песни. Но надали всички са наясно, че този артист се е борил с всички методи за нея и е имал доста тъмни, направо мрачни периоди.
Детайлни подробности и различни мнения относно взетите решения от страна на музиканта са поместени в документалния филм „Slave Trade: Как Принс промени музикалния бизнес“, представен на тазгодишното издание на фестивала за документално кино Sofia Biting Docs.
Американският филм е от 2014 г. и включва множество кадри и интервюта на близки до Принс музиканти, както и на журналисти, включително и на хора от музикалния бизнес. Защо и как той стана техен роб?
Спомняме си за трансформацията на Принс и как през 90-те изписа „РОБ“ на лицето си, а после замени името си със символ, който няма звуково изражение. За „улеснение“ го наричаха Артистът, известен някога като Принс. Това екстремно за времето си поведение му донесе доста загуби и оттегляне на тълпата. Объркаха го с шут, а той виждаше кристално ясно в бъдещето, което приближаваше с интернет.
Факт е, че в пика на своята кариера Принс е теглен от болна амбиция. Да бъде не само най-добрият, по-успешен от Майкъл Джексън и Мадона, но и да получава повече, много повече от тях. Подписва с „Уорнър Брадърс“ нечуван до този момент договор за 100 милиона долара и получава така желаните заглавия в пресата.
Но договорът си има, разбира се, непосилни клаузи. За всеки следващ албум от общо 10 трябва да направи минимум по 5 милиона долара продажби. С първия от серията го постига, но след това рязко тръгва по спиралата надолу. Договорната обреченост променя Принс и той отвътре осъзнава за адската машина, в която е попаднал и в която той е просто едно болтче. Започва да провокира с поведението си по всякакъв начин, но в крайна сметка е твърде рано за осъзнаване.
Музиката носи пари, много пари, на едни хора, които не правят музика.
През 1995 г. Принс споделя, че съвсем скоро интернет ще определя възходите и паденията в кариерата на музикантите. Тогава влиятелните личности в музикалната индустрия подминават с усмивка предупреждението на гения.
Година преди смъртта на Принс последните му два албума не успяват да влязат в топ 40 на „Билборд“. Дни след новината, че музикантът е починал, пет негови албума намират място в челната десятка на – единствен и неповторим рекорд.
Последен шанс да видиш филма за Принс – тази вечер, 5 октомври, в Euro Cinema от 18:15 часа.
